С помощта на нашия мощен предавател възнамеряваме да уведомим обществеността на Осемте свята за всички факти, свързани с Посейдон. Ако властите хванат Туийд, ще го осъдят на „вечна смърт“!
В разговора си с него наблегнете на момента, когато ще започнем радиопредаването. Сега внимавай! Ако постъпи съобразно нашата воля, ще задържим компрометиращата емисия в продължение на един стандартен месец. Очевидно е, че ние също нямаме интерес да правим публично достояние нашето пребиваване на Посейдон, тъй като до един сме вън от закона, в това число и вие, пазачите. Който и да е кораб от Осемте свята, достигнал нашия астероид, ще ни екзекутира незабавно!
Затова нека работим съвместно в посока на нашите взаимни интереси. Нуждаем се от време, също и бившият президент. Но освен това имаме нужда и от гаранции, че хората под нас няма да попаднат в касапница. — Пое дълбоко дъх. — Условията ни са следните: Туийд трябва да издаде заповед до всички Вафа, твои клонинги братя и сестри, да напуснат станцията и да се съберат на открито пространство, отдалечено поне на километър от най-близкия вход. При това — невъоръжени. Преди да излезете, дезактивирайте нулевата бариера, препречваща достъпа до спалните ви помещения. Найоби и Виджей ще влязат там и ще се убедят със собствените си очи, че вътре не се е скрил никой…
— Току-що научих, че Виджей е в неизвестност — пресече я мъжът. — Повидимому е затрупан по време на ядрените експлозии. Налице е само Найоби.
— Е, добре. След като тя влезе във вашите стаи и види, че се отдалечавате от станцията, ще ни уведоми. Тогава ще се приземим и ще ви вземем като заложници. По-нататък Туийд трябва да ви заповяда в присъствието на Найоби и още някой, когото тя избере, вие да не наранявате никого сега и за в бъдеще!
В замяна ти и твоите братя и сестри-клонинги ще им бъде разрешено да живеят, при условие че се придържат към получените заповеди. Бившият президент ще разполага с точно един месец да се скрие на Луната и да мине в нелегалност.
— Какви гаранции можем да получим, че вие ще удържите на думата си и няма да ни убиете? — попита Вафа.
За пръв път гласът му прозвуча разтревожено и Катей шляпна весело Лило по рамото. Тя му отвърна с усмивка.
— Очевидно, не можете да бъдете напълно сигурни. Ще ви се наложи да повярвате на обещанието ми. В противен случай, тоест ако нараните затворниците или ако тук дойде кораб от Осемте свята, ви чака сигурна смърт. Разберете, ще излъчим съобщението, само ако ни се наложи. Ако Туийд не приеме нашите условия, което е равносилно хората долу да бъдат избити, ние няма какво да губим. Ето как вие също получавате шанс да оцелеете.
За бившия президент съществува единствена разумна възможност. Разполага точно със сто и петнадесет минути, считано от момента, за да удовлетвори нашия ултиматум. Не чуем ли до това време гласа на Найоби, започваме радиопредаването.
— Вече подготвяме съобщението! — обади се Вафа. — Само един въпрос! Как да разбера, че сте извели Посейдон извън орбитата му? И какви доказателства за това да дам на шефа?
— Хм! Мисля, че не мога да ви докажа, че не блъфирам. Но с това положението не се променя! Предаването в ефира започва след вече сто и четиринадесет минути!
— Много добре! — Последва тишина. — Все пак подозирам, че казваш истината. Почувствувахме страхотен тласък!
Лило приседна назад в креслото си. Чак беше се изпотила. Погледна Катей с надежда да чуе одобрението му.
— Как се справих?
— Никак не бе лошо. — Изглеждаше замислен. Току-що осъзна, че при неблагоприятен развой на събитията двамата бяха обречени. Освен това там, долу се намираше и синът му Кас. Не можеше да му помогне. Всичко зависеше от волята на бившия президент. — Какво ще стане, ако Туийд реши събитията не в наша полза? Сега почти съжалявам, че се набъркахме в тази каша, въпреки че инициаторът бях аз! Чувствувам… непосилното бреме на отговорността!
Генетичката се пресегна и леко го докосна. Тя не рискуваше толкова много. Въпреки това разчиташе, че планът им щеше да успее. Първоначалната й антипатия към учителя беше се изпарила, когато започна да мисли еднакво като него и интересите й се преплетоха с неговите. По време на пътуването от Сатурн станаха интимно близки. Зачака с нетърпение да се запознае със сина му, за когото узна, че бил най-добрият приятел на предишното й „аз“. Надяваше се и тя да спечели благоразположението на момчето.