Изпъна се. С мокър, плъзгащ звук от тялото му се откъснаха двадесет и пет килограма пластмасово месо и коремът, краката и ръцете му станаха по-тънки. Женският бюст щръкна над плоска коремна част, която не бе виждал в продължение на половин столетие.
Сега Туийд външно приличаше на жена, но внимателен оглед на лабиалните му гънки, скрити под триъгълника на срамните му косми, щеше да разкрие липса на влагалищен отвор. През тялото му не циркулираха никакви хормони, които биха могли да го отклонят от неговата заветна цел. Беше се решил на безполов начин на живот твърде отдавана, но никога не бе съжалявал за избора си. Първата стъпка при придобиването на нова самоличност винаги ставаше козметичната хирургия, стигаща до крайност. Като начало включваше се и промяна на пола. Последното не бе достатъчно, за да заблуди компютрите на контролно-пропускателните пунктове, но бе важна първа стъпка. Направи я за рекордно кратко време, тъй като беше я подготвил отдавна в случай на извънредна ситуация като настоящата.
— … като настоящата… — промърмори.
Отново го обзе слабост. Люшна се и едва не падна на хлъзгавия под. Пластмасовото месо беше се разтворило, също и дрехите. Водата и сивата утайка от разрушаването на органичното вещество потъна във водосточната инсталация, монтирана на пода.
През вътрешния му поглед преминаха като на кинолента годините, когато животрептящият образ на бъдещата освободена и обновена Земя завладя съзнанието му за първи път. Знаеше, че някои го считаха за използвач, който се носеше на гребена на вълната на общественото недоволство, формирана в продължение на векове. Но всъщност бе искрен.
Бе до такава степен предан на избраната кауза, че своя единствен невръстен син отгледа и възпита с инстинкти на убиец, подчиняващ се само на неговите заповеди, независимо от какво естество бяха те. Беше се заровил в продължение на години над древни книги, но в крайна сметка успя да създаде истински войник! Методите, използувани във Военноморските сили на Съединените щати и Съветската Червена армия бяха свършили добра работа, съвместно с лекарствената терапия и поведенческата психология. Вафа не го разочарова. Само дето неговите клонирани братя и сестри представляваха скучна компания!
Предстоеше да избухне скандал, но какво от това! След отсрочката от един месец щеше да излезе на бял свят фактът, че Туийд бе изчезнал. Хората щяха да го дирят, компютърните търсещи програми щяха да затягат обръча около него — най-напред загрижени за неговата безопасност. Въпросите щяха да се нароят, някои негови задкулисни деяния може би щяха да станат явни. Вафа щеше да бъде първият му провал, но щяха да последват и още. На Луната живееха още двама Вафа и нищо на света не можеше да ги спаси от смърт!
Започна да обмисля почти непостижимата цел да се върне към нормален живот и да стане жителка на някой град, регистрирана в архивите на Главния компютър. Не можеше да се появи отново под името на шефа Туийд. Трябваше да се свре между цепнатините на интегралните схеми на неумолимите компютърни мрежи — орисия, на която бе обрекъл до живот шепа осъдени каторжници с единствен шанс да работят като роби за него. Можеше да го постигне. Партийни членове заемаха ключови позиции при повечето от мощните компютри. Но за това трябваха месеци!
— Спънката е преодолима! — ободри се той/ тя.
Но защо направи такъв пропуск? Неговото/ нейното ново лице се намръщи при спомена за фактите. Все още имаше време да отмени заповедта, дадена на Вафа на Посейдон, но то бързо изтичаше. „Лило!“ Бухна юмрук в стената с изкривено от злост лице.
Туийд допускаше, че бе възможно някой от затворниците да се измъкне на свобода. Преди няколко месеца дойде съобщение от Плутон. Бившият президент се раздразни до крайност, но нямаше избор. А сега последва нов удар и то — отново от Лило! Но коя? Учителят Катей беше освободил пилота на космическия влекач и той бе паднал на повърхността на астероида. Бе дал уверения, че нападателят бил сам на борда, когато завзел кораба, а генетичката била паднала или в черната дупка, или на Юпитер. Как бе възкръснала?
Туийд си спомни, че затворничката си бе построила спасителна капсула на Пръстените на Сатурн. Може би тук бе ключът на загадката! Онази Лило сигурно бе умряла…
Стисна комуникатора в ръка, готова да се свърже с радиорелейната станция и да заповяда на Вафа да избие всички. Тази мисъл й доставяше сатанинско удоволствие. Постави палеца си на бутона.