Два часа! Щяха да изминат сто и двадесет минути, за да стигне заповедта й до Посейдон. След още толкова време въстаниците щяха да разтръбят новината за каторжния лагер на астероида в орбитата на Юпитер и полицията щеше да се впусне по дирите на бившия Туийд. Можеше ли да рискува? Беше се подготвила по начин, който Лило и не подозираше. Промяната на пола изменяше телесната миризма, което можеше да обърка властите за три или четири часа.
Но при условие, че никой не тичаше по петите й! Ако дадеше заповедта на Вафа сега, преследването щеше да започне само след два часа! И буквално щяха да дишат във врата й. Потърка палец по бутона, осъществяващ радиовръзката.
Не! Имаше нужда от поне няколко дни, докато излезеше извън обсега на преследвачите си. За четири дни или за два — ако извадеше късмет — щеше да се превърне в дама със съвсем нова самоличност и генеалогично дърво, започващо отпреди седемдесет години и надлежно съхранено в банките данни на компютрите на Луната. Туийд умря, но жената, в която се превърна, жадуваше да отмъсти за него. Мъстта щеше да струва скъпо! Трябваше да се съобразява и мисли в перспектива. Можеше да се появи на публично място чак след две или три години. Щеше да бъде друга личност, но нямаше да отпочне съвсем от нулата. Партията на Свободните Земни жители щеше да просъществува и тя щеше пак да я оглави!
Комуникаторът падна на пода. Вратата на стаята-асансьор се разтвори. Една чисто гола жена излезе и забърза по коридора. Предстояха й важни дела…
Навалицата бе претъпкала столовата малко над технически допустимото, въпреки това множеството не изглеждаше многолюдно.
На Посейдон липсваха просторни места за срещи. Вафа разпръскваха групи, по-големи от десет човека. Съществуваха огромни мъртви пространства, но нямаше време да бъдат култивирани. Първото събрание се проведе в подобна скална пещера, но на хората не им хареса да стоят непрекъснато с включен нулев скафандър, без да виждат лицата си.
Затова избраха столовата, но тук също бе неудобно. Трябваше да седнат равномерно по периферията на въртящия се цилиндър, така че високоговорителите да звучат точно над главите им. Хората се извъртаха, за да чуят по-добре, и скоро ги заболяха вратовете.
— Обещахте ми две седмици! — оплакваше се Виджей. — Направих най-доброто, на каквото съм способен. Ако ми дадете още четири дни или дори само три, то аз…
— Всички разбираме желанието ти да ни построиш най-добрия ракетен двигател! — сряза го Катей. — Но нали спомена, че настоящата конструкция е годна да функционира задоволително…
— Но гарантирам, че в най-добрия случай ще действува само няколко месеца. След това ще трябва да…
— Послушай ме, без да ме прекъсваш…
— Все още съм облечен с властта на вашите пълномощия, нали?
Лило се сви на стола си още повече. Събранията я отегчаваха. Защо Катей просто не му креснеше да замлъкне и да му определи краен срок за довършителните работи? „Защото е по-добър ръководител от мен!“ — реши тя. Признаваше безспорните му ръководни качества. Даже когато я предложиха за лидер, тя даде отвод. А учителят засега се справяше отлично. Бе успял да прокара всяко решение, което му бе възложено от групата съветници, които всъщност не можеха да го изпълнят без неговата намеса. В крайна сметка извършеното изглеждаше справедливо в очите на всички. Ако той не бе способен водач, то кой ли можеше да бъде!
Лило никога не си бе представяла, че да се накарат осемдесет човека да уеднаквят мисленето си, бе значително по-трудно от победата над Туийд!
Ракетната установка бе готова, независимо от увъртанията на Виджей. Той бе влюбен във фината машинария и съоръжението, което бе сглобил криво-ляво, обиждаше чувството му за съвършенство. Но най-важното бе, че двигателят работеше и можеше да ги изведе извън обсега на евентуална потеря. А това бе критичният момент, както изтъкна убедително Катей още веднъж.
— Туийд знае, че ако сега отстъпим и му дадем още един месец, после ще бъдем съгласни и на още два и така нататък. Няма да спечелим преимущество, ако просто го злепоставим. Зная, че измежду вас има малцина, които лелеят да направим точно това, но ви напомням, че нашето малко общество от поставени извън закона все още не е прескочило трапа. Вие, които мразите Туийд най-много от всички, знаете по-добре от останалите, че ако бившият президент може да ни победи само с предателство, основано на чиста злост, той ще го направи! Ето защо още от самото начало запланувахме да потеглим след не повече от десет дни! Зная, че ви е трудно да удържите решението си… — Чу се хор от одобрителни възгласи. — … но ние току-що започнахме да завоюваме свободата си! След броени часове ще успеем да припалим реактивния двигател и щом веднъж стартираме, нашият шанс за нов живот ще расте с порядъци с всяка изминала минута!