Лило престана да го слуша. Огледа неспокойните лица на събралите се. Не познаваше мнозина, въпреки че повечето проявяваха влудяващия навик да предлагат приятелството си въз основа на своето познанство с мъртвия й клонинг. Усмихна се на Кас, седнал на шестдесет градуса спрямо извивката на вратата. Досега той се оказа един от малкото, които не разчитаха на личните си отношения с предишното й „аз“. Явно, възнамеряваше да изгради връзката им от самото начало. Ако това бе така, то тя щеше да положи усилия да се сближи с него като по-голяма сестра.
Пред нея, притиснати плътно един до друг, седяха жените и мъжете-Вафа. Бяха общо осмина, не чак толкова много, колкото първоначално допускаха, но представляваха сила, с която трябваше да се съобразяват. Деветият от групата им бе загинал при линч, което всеки би определил като първа криза на новото свободно общество. Останалите Вафа, обзети от страх, се залостиха в една стая и се заклеха да се бият до смърт. Наложи се Катей дълго да ги увещава, преди те да посмеят да излязат отново. В крайна сметка спазиха обещанието си и не вдигнаха ръка срещу никого. Оставаше да проверят как щяха да се държат за по-дълъг период от време. Имаше множество пречки. Най-съществената бе, че вече ги считаха за измет на обществото, за което те не възразяваха, щом не ги закачаха. Но щяха да бъдат бреме.
— Сега да чуем новините от комитета по екология! — завърши ораторствуването си Катей. — Криста, би ли докладвала?
Младата жена бе добра познайница на Лило. Двете обиколиха целия Посейдон при подготовката за предстоящия полет на астероида. Бяха посветили много време да отстранят повредите на хидропонните градини, възникнали в резултат на тласъка, с който изведоха Посейдон от орбита. Криста работеше здраво. Бе една от похитените учени, които Туийд бе обрекъл на каторжен живот, тъй като не бе успял да намери човек с необходимите му качества измежду затворниците на Луната. Харесваше я с изключение на празното й любопитство относно дейността, която бе тикнала Лило зад решетките.
— Не бих желала да ви залъгвам с по-солидни гаранции — започна Криста. — Туийд нарочно ни държа в пълна зависимост от месечните доставки с космически кораби. Предполагам, вършил го е с далечна цел. Например, в резултат на предвидливостта му не ни достигат важни микроелементи в малки количества, които са били изхвърлени във вторичните рециклатори. Двете с Лило възстановявахме досега само маловажни системи, но ако скалите на Посейдон не съдържат тези вещества, които да изкопаем, в бъдеще ще се окажем пред нерешими проблеми.
— А какви са перспективите за изграждане на нова хидропонна система? — попита учителят.
— Е, не бих искала да давам твърди уверения, но…
— Ще я направим! — извика нетърпеливо Лило. — Щом трябва, ще се справим! Седни, Криста!
Повечето от докладите продължиха в същия стил. Щетите не бяха отстранени на няколко места, но работата напредваше.
Всеки се оплакваше от липса на време, но накрая всички стигнаха единодушно до мнението, че нищо не пречеше на скорошното им отлитане.
Катей изслуша внимателно всеки един поотделно и закри събранието с удар на председателското си чукче.
— Вие ме избрахте. Облякохте ме с властта да взема решение кога да стартираме. Сега ще упражня тази власт! Потегляме след осемнадесет часа!
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Как бих могла да опиша накратко пътешествие, което продължи цели десет години?
Ако просто кажа, че скучаехме и че през цялото време не се случи нищо интересно, ще бъде прекалено сдържано изказване, а освен това — и невярно.
Сигурна съм, че Джавлин започна да съжалява, че ни взе, още преди края на първия месец. Решението й явно се дължеше на моментна нужда да извърши лудория, с която да разчупи шаблонната форма на живот, който водеше от доста дълго време. Но в действителност тя едва ли би оцеляла до преклонна възраст, ако начинът й на мислене и действие не бе ефективен. Измина месец. Започнахме да я виждахме рядко. Нямахме достъп до нейните спалня и дневна. Когато случайно я заваряхме в солариума, тя се оттегляше в своята част на кораба.
Вафа живееше като вълчица. Нямаше намерение да спи през цялото време на пътуването, тъй като се опасяваше от събуждането на първичните си инстинкти, което в устата й звучеше така: „Ако скоро не се отвлека с някакво занимание, отвътре ще ми дойде да троша и убивам!“