— От какво мислиш е направен корабът им? — попита Вафа.
Никой не й отговори.
От централната страна на колелото се извисяваше кула, масивна в основата и изтънена на върха подобно на игла. Джавлин направи още някои изчисления.
— Има струпване на огромна маса срещу основата на кулата! — обяви. — В противен случай последната би разбалансирала цялостното въртене.
— Къде евентуално би трябвало да кацнем? — полюбопитствува учителят. — На върха на пилона ли?
— Не виждам къде другаде! — отвърна капитанът на кораба. — Всички други части се движат прекалено бързо. По-добре затегнете коланите! Ще маневрираме.
— Не е ли по-разумно най-напред да опитаме да се свържем с тях по радиото? — посъветва Лило. — Не може да не знаят кои честоти използуваме! Предполагам, че са ни подслушвали в продължение на векове!
— Права си! Но какво да им съобщим? — Джавлин изглеждаше несигурна за пръв път.
И четиримата се спогледаха. Никой не дръзна да осъществи първия контакт с извънземните. Джавлин се престраши и завъртя няколко диска на екрана. Телескопът увеличи мащаба на картината на мястото за кацане в центъра на тороида. Отстрани забелязаха слаба светлина, която бързо дойде на фокус.
Останаха безмълвни за известно време. Светлините, всъщност, се оказаха няколко. Бяха наредени под формата на многосегментен газоразряден буквен индикатор. Присветнаха различни сегменти, изписвайки различни букви. Земляните прочетоха: „Добре дошли“.
— Очаквахме ви! — съобщи внезапно глас по радиото им. — Ако приближите с още петстотин метра, ще можем да ви хвърлим котвено въже. Какво ще кажете да се срещнем след около двадесетина минути?
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Как бих могла да опиша накратко пътешествие, което продължи цели десет години?
В програмите на новините, които приехме през първите дни, бяхме наречени „Избягалата Луна“. Навсякъде, от Меркурий до Плутон, отклонението на Посейдон от вековната орбита и поемането му на курс по права траектория предизвика смайване и ужас. Нашият астероид напусна пределите на Слънчевата система, което жителите на Осемте свята счетоха като предзнаменование за лош обрат на събитията, свързани с Нашествениците. Чуха се призиви за всеобщо въоръжаване на цялата човешка раса, с цел да се отблъсне евентуалното ново нападение.
Такова не се случи и, както обикновено, нашумялата сензация потъна в забрава. По-късно до нас достигнаха и коментари, че преместването на Посейдон би било възможно и с технологии, известни на хората, и следователно извършеното било дело на престъпници. Последната идея не се котира добре. Така или иначе ние се намирахме много далече, движехме се бързо и никой не можеше да ни догони.
Всички от малката колония работихме неистово в продължение на цяла година. Тласъкът, произведен от анихилацията на „Отмъщение“, бе причинил неизброими щети на издълбаните в скалата тунели и помещения. Внезапното натоварване бе повредило отоплителната система, която бе в основата на хидропонното ни стопанство. В резултат всички растения изсъхнаха. За известно време преживявахме с консервирана храна и на тъмно. Не ни достигаше въздух за дишане — повечето от коридорите бяха се разхерметизирали, затова преминавахме от едно място на друго с включени нулеви скафандри и се стремяхме да не надвишим дневната дажба кислород.
Бяхме в пълно неведение относно можеха ли повредите да бъдат отстранени и дали щяхме да открием разрушена някоя система за поддържане на жизнените функции на астероида, от което щеше да последва бавна смърт. Катей и Виджей уверяваха, че нашият планетоид можеше да води напълно независимо съществувание. Имаше и скептици, в това число бях и аз. В крайна сметка на общо събрание решихме да рискуваме живота си.
Запалихме реактивната установка и потеглихме. Бяхме опиянени от победата. Понесоха Катей на ръце и го провъзгласиха за президент на малкото общество. Дори и аз се поддадох на общото веселие. Но то не продължи дълго. След шест месеца учителят не смееше да влезе в президентския офис, а всички ние избягвахме да се гледаме в очите по мрачните, обезвъздушени коридори.
Прогресирахме постепенно. В продължение на много години Туийд беше ни снабдявал със специално оборудване, с цел да направи развойната база по-малко зависима от доставките от Луната. Най-опасната част от начинанието му бе да изпраща космически кораби в близост до Юпитер. Затова полетите до Посейдон постепенно се разредиха. Жизнените функции на астероида една по една се подхващаха от полуавтомати. Разполагахме с неограничени ресурси от произведена атомна енергия, не можехме да изконсумираме цялата. Добивахме промишлени суровини по минен способ или чрез енергоемко видоизменение на веществата. Разполагахме с машини за производство на луминесцентни лампи, интегрални схеми, помпи и резервни части. Освен това техниката, с която базата бе изградена из основи, бе също налице и ние я използувахме за почистване на свлачищата и да прокопаем нови подземни пространства в скалата.