За три години постигнахме устойчив затворен екологически цикъл, но все още не бяхме достигнали границата на самозадоволяващо се във всяко отношение общество. Дните на кислородния порцион избледняха като далечен спомен. Жизненото пространство стана по-обширно, отколкото например преди петнадесет години. Населението се увеличи с двадесетина деца и още четири предстоеше да се родят. Вече ходех с вдигната гордо глава. Почитаха ме, тъй като заемах ключовата длъжност „Главен хидропонист“ и „Височайш магистър на мутагенната хранително-вкусова промишленост“. Престижът ми се издигаше с всяко ново, създадено от мен растение, по-добро от предишните.
След като изминаха пет години начинът ни живот стана рутинен. Разполагахме с училище, в което учениците бяха повече от учителите. От нищо не можехме да се оплачем.
Останахме изненадани колко много време и усилия ни костваше поддържането на жизнените функции на колонията. Нямаше да оцелеем, ако не работехме упорито в тази насока. Това бе станало правило за всички човешки общества, пръснати из Космоса след Нашествието, но някак си бе останало незабелязано за нас, обикновените жители. Например само три процента от населението на Луната бе заето в индустрията на околната среда. На Посейдон всички без изключение се занимавахме с този изнурителен труд и освен това упражнявахме още по две, дори три основни задължения. Към това се прибавяше и работата по отглеждането на хидропонните насаждения, която мнозина вършеха доброволно. Трудехме се непрестанно, по десет часа на ден.
Нашето малко общество можеше да се нарече „технологично“. Въпреки това срещахме спънки, дължащи се на липса на промишлена инфраструктура. Например, в областта на генетиката достигнахме изключително високо ниво. С помощта на компютри снемахме карти на разположението на елементите на генните структури на растителните видове, на които извършвахме мутации, а след това при засаждането и отглеждането на същите тези растения използувахме обикновени лопати и мотики! Автоматичните киборги и машините с изкуствен интелект, така разпространени на Луната за извършване на тежък физически труд, тук липсваха. Нямахме технологични възможности за изработването им. Срещахме трудности да осигурим резервни части за компютрите, когато дефектираха. Не разполагахме с нужните интегрални схеми, с най-обикновени осветителни лампички с нажежаема жичка, нискотемпературни свръхпроводници и други също така основни, отдавна известни технологии. Не можеше да се рече, че кретахме в Неолитната ера, но понякога ме спохождаха подобни съмнения…
А след девет години нашият астероид се движеше със скорост, два пъти по-малка от тази на светлината!
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Предстоеше първият контакт на човешката раса с извънземни!
Лило бе предвидила всичко или поне се самоуспокояваше с тази мисъл. Подготвяше се психологически да зърне същества, съставени от енергия в чист вид, или стандартни чудовищни форми на живот, с които бъкаха евтините приключенски филми на Луната. Допускаше и възможността офиучите да са хуманоидни, с два крака и двустранно симетрични. Хората считаха, че във Вселената този тип телесна конструкция бе извънредно ефикасна и многофункционална. Даже й хрумна, че бъдещите й познайници можеха да съществуват извън нейните способности за възприятие, подобно на Нашествениците.
Влязоха във вътрешността на чуждоземния кораб. Лило се изненада, че попаднаха в коридор, приличащ на този, в който си бе играла като дете. В самия край се виждаше конферентна зала, постлана с килим, и дълга дървена маса с дузина столове около нея.
— Как мислите, дали ускорението тук е едно джи? — попита Джавлин, щом влязоха в помещението.
Лило се стресна, стените поглъщаха всяко ехо.
— Да, приблизително! — Свърна поглед към компаньонката си.
Изправена на два крака, капитанът на плутонианския космически кораб изглеждаше дребна и присвита и едва достигаше до пояса на генетичката.
— На какво се дължи това? — продължи да се чуди Джавлин. — Отвън видяхме, че тази част се върти, за да създаде изкуствена гравитация. Но залата е разположена на оста на въртене, следователно тук би трябвало да сме в безтегловност!