— Значи имат някакъв гравитационен контрол! — предположи Вафа.
— Добре, но в такъв случай по какви причини се нуждаят от въртенето? Щом постигат ускорение едно джи тук, какво им пречи да го получат и в периферията?
— Може би изхождат от съображения за икономичност? — разсъди Катей. — Или просто манифестират жест на приятелство?
— Да не затъваме в предварителни заключения! — скара им се Лило. — Нека просто стоим нащрек!
— И да не приспиваме бдителността си! — напомни Вафа.
Така продължиха да си шептят в тъмното. Стояха на прага на стаята и се колебаеха дали да пристъпят без покана. Гласът, долетял внезапно по радиото на „Кейворайт“, ги упъти да кацнат на извънземната космическа станция, осъществяваща горещата радиовръзка, и да стигнат до края на коридора. Нямаше по-нататъшни инструкции.
Вратата от другата страна на залата се отвори и вътре започнаха да влизат хора. Изглеждаха съвсем обикновени мъже и жени, облекли старинни дрехи вероятно по модата на Луната отпреди две столетия. Бяха с привлекателна външност. На коя да е от планетите от Осемте свята можеха да се срещнат такива във всеки обществен коридор.
— Моля, моля! Седнете! — обърна се към тях един мъж. — Издърпайте си столове. Нека не държим на етикецията!
Четиримата пришълци не знаеха какво да отговорят и затова се настаниха безмълвно. Когато седнаха и офиучите, оказа се, че нямаше празни места! Мъжът, който заговори пръв, се разположи на противоположния край на масата, но стана на крака. Облегна се напред и ги огледа от главата до петите. Сбърчи леко вежди.
— Знаехме, че ще проявите нетърпение — започна той. — Чудехме се как да ви предразположим! Поне опитахме да ви създадем позната обстановка, но вероятно ще измине известно време, преди да се почувствувате уютно.
Огледа всеки землянин поотделно, като го награди с усмивка.
Усмихваше се някак странно — широко, но без да влага чувство! Явно даваше израз на дружелюбното си настроение така, както с предишното намръщване се постара да изрази загриженост. Лило погледна към спътниците си, за да провери дали и те имаха подобни наблюдения.
— Всички ние се чувствуваме неловко! — продължи представителят на офиучите. — Вашият биологичен вид разполага с ограничен опит за подобни ситуации… Докато ние сме имали хиляди такива случаи… Събрали сме достатъчно предварителни сведения за начина ви на живот и за расата ви като такава. Изпълнени сте с лоши предчувствия, насъбрали сте много въпроси и срещата с нас неизбежно ще остане странна за вас.
Замълча пак и този път огледа ред по редом своите компаньони, насядали околовръст. Като по даден знак те до един закимаха с глави и някои учтиво промълвиха одобрителни думи. Търсеха контакт очи в очи с четиримата човеци, фамилиарност, за която Лило се оказа неподготвена. Почувствува световъртеж от втренчените им погледи. Офиучите й заприличаха на борд на директори на голяма лунна компания, обсъждащи своя бизнес.
— Нека най-напред се запознаем! — продължи преждеговорившият. — Аз съм председател на контактния екип и се казвам Уилям.
След това всеки извънземен стана и се наименува. Лило не повярва. Имената бяха архаични и често срещани на Старата Земя! Джавлин се надигна и също се представи, другите след нея направиха същото.
Формалната част завърши и домакините видимо се отпуснаха и си зашушукаха. Това почти убягна на вниманието на Лило, тъй като бе съвсем банално, но щом напрегна слух, за да разбере отделните реплики, осъзна, че нямаше такива! В буквалния смисъл на думата се носеше мърморене, нещо като „консервиран смях“, записан на магнетофонна лента. Явно правеха шоу в тяхна чест. Земляните попаднаха неволно в някакъв жив театър!
— Останете като наши гости, колкото време искате. Желаете ли да похапнете? Не? Много добре! Но не се стеснявайте, ще ви предложим дълго меню!
Мислихме и решихме, може би и вие няма да възразите, че ако направим дълго заседание с въпроси и отговори, ще мине твърде продължително време, докато стигнем точката, от която нататък ще започнем да разговаряме по същество. От друга страна, уверен съм, ще ви доскучае, ако прослушате някоя суха лекция. Затова режисирахме кратък филм за основанията и предисторията на нашите важни взаимоотношения. Алиша, би ли изгасила осветлението!
Извънземна жена стана и постави на масата нещо подобно на киномашина. От тавана се спусна екран и щом стана тъмно, машината затрака. Появиха се заглавия под усилващ се акомпанимент на фонова музика.