Картината се промени отново и отново. На екрана проблясваха галактики, макар и представени съвсем стилизирано. Много от тях съдържаха планети — газови гиганти и затова бяха пренебрегнати като евентуални възможности за заселване. В други имаше безвъздушни звезди, населени с раси, вдишващи кислород, подобно на хората в настоящия момент. Само в някои светове нямаше форми с второ ниво на интелигентност в океаните, но почти всички бяха вече обитаеми.
— Галактиката е пренаселена! — възкликна „Уилям“. — Нашата раса се сблъска бързо с този проблем. Да търсиш ново място, където да се заселиш, е дълъг и мъчителен процес. Някои биологични видове не могат да намерят ниша във Вселената, където да се подслонят. Затова измират без остатък. Други пък се разделят на много части и не поддържат връзка между своите разлетели се надалеч кръвни роднини. Постепенно те се видоизменят до неузнаваемост. Така се раждат някои нови раси в междугалактичното космическо пространство. Процесът на естествен подбор в еволюцията на интелигентните видове в Космоса е много по-жесток в сравнение с раждането на човешкия род в един гостоприемен свят. Щом се сблъскат интереси, засягащи цялата раса, никой не отстъпва и педя земя. Конфликтът не може да се опише просто като водене на война. Биологичните интелигентни видове могат да се променят, да се съюзяват, за да се асимилират един друг.
Наричаме себе си „Търговци“. От една страна нямаме родна планета, въпреки че произхождаме от род, възникнал в условия, подобни на вашите. В момента за съществуванието ни е характерно, че представляваме смесица от различни раси, постигнали жизнено междувидово равновесие, позволяващо ни да оцелеем в суровата космическа действителност. — На екрана се появи станцията, осъществяваща горещата връзка с Осемте свята. Въртеше се бавно. Блесна червен светлинен лъч и се насочи към най-близката жълта мъглявина. — Представляваме по-скоро организация, основана с цел да осигури на изпъдените интелигентни биологични видове познания, нужни за оцеляването им. Предаваме информацията така, както направихме в случая с вас. В продължение на векове ви учехме как да изменяте вашата генетична структура. Поради видни само за вас причини, сметнахте за вредно да се подложите на промяна. Пренебрегнахте обширните научни знания, които ви изпратихме, във връзка с възможностите да мутирате човешката ДНК. Избрахте уникална ситуация. Само няколко раси досега се поколебаха да потърсят пътя на спасението чрез генетични трансформации в случай на крайна необходимост. Неизвестно защо сте възприели възгледа за мощно противопоставяне на мутирането на човешкия генотип, затова дори не можахте да използувате нашата ценна информация.
Повече не можете да си позволявате подобен каприз! Налага се да престанете да определяте расовата си принадлежност с толкова относителен признак, като например генетичния код. Сега се налага да напредвате с гигантски скокове, за да установите нови определители на родовото си разграничение в замяна на физическите разлики, на които ще се подложите доброволно. Имате предпоставки да извършите това много по-успешно от всяка друга позната ни раса! Днес не можете да твърдите със сигурност какво ви прави истински човешки същества! Но утре…
Погледнете мен! — „Уилям“ разпери ръце и очерта с жест фигурата си. — Бихте ме квалифицирали като „човек“ съобразно днешните ваши стандарти. Но това не би било вярно! Моето тяло по генетически характеристики е човешко. Но аз само временно пребивавам в него, подобно на много индивиди сред вас, които населяват клонирани тела…
Картината се премести отново. Лило бе завладяна от необяснимо чувство на очакване. Видя в близък план „Гранд Конкорс“ в столицата Кинг на Луната, място което бе посещавала многократно. Запътени нанякъде, хората вървяха пред окото на камерата, без да я виждат.
— Настъпи кулминационният момент! — прошепна възбудено Джавлин. — Хвани здраво в ръка кредитната си карта и мисли за златните си авоари! — Ноздрите й се раздуваха, а очите й блестяха.
Предвкусваше тлъста сделка и това я хвърли в див възторг!
— Наричаме себе си „Търговци“ не случайно. Знаете какво сме ви дали досега, тоест какво сте получили в продължение на векове. Никой не ни попита искаме ли нещо в замяна. Желаем! Какво? Едновременно е просто и трудно да ви обясним.
Дайте ни вашата култура!
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Как бих могла да опиша накратко пътешествие, което продължи цели десет години?
Скитах се без почивка покрай източното крайбрежие на Съединените щати на Америка. Какво ме караше да считам, че бях попаднала именно на това място, дълго време остана загадка за мен. В продължение на няколко дни след смъртта на Мейкъл вървях безцелно и силно замаяна. Измина поне месец, преди да посмея да си задам някои въпроси, на които впоследствие продължих да търся отговори цяло десетилетие. Най-важният бе: „Какво се случи с мен?“