— Беше ефектно! — осмели се учителят.
— По-скоро — убедително и по същество! — поправи го един от Търговците.
Джавлин се прокашля.
— Ъ-ъ… Да. Чудесна режисура! Но дали сме се събрали тук, за да обсъдим художествените достойнства на вашата пропаганда?
— Ние бихме желали да знаем вашето мнение въобще! — натърти Уилям. Гласът му излъчваше искреност. — Разбира се, съзнаваме, че не притежавате пълномощия да вземете решение дали да приемете или отхвърлите нашата оферта, тъй като не сте посланици на вашата раса.
— Как смятате да постъпите по-нататък? Имам предвид, че явно не сте изготвили филма специално за нас.
— Ще го излъчим в посока на Осемте свята. Този път не посредством горещата радиовръзка. Сигналът ни ще бъде приет пряко от всяка населена от хора планета в Слънчевата система. Обичайно постъпваме по този начин. Предполагам, досещате се, че досега не използувахме предавателя си на пълна мощност. Нашият лазер не е достатъчно голям, за да радиоразпръскваме програми от разстояние седемнадесет светлинни години, но пък се намираме на по-близка дистанция и можем да изпратим многократно по-силен сигнал от този, който сте приемали. Досега нарочно изкривявахме формата на излъчваната от нас радиограма, като ви заблуждавахме, че идва от звездата Офиучи 70. Желаехме да считате, че отстоим много далеко.
Когато разберем, че разкриването ни е въпрос само на време, завършваме пропагандата с текст, какъвто получихте последно. Обикновено тогава някой ни навестява. Ако това не се случи, започваме да преценяваме дали само не си губим времето. Тази стратегия досега сработваше много успешно.
Джавлин се размърда на стола със скръбно изражение на лицето.
— Да, но как очаквате хората да реагират на евентуалното ви послание?
— Моля? — Уилям я погледна отвисоко.
— Исках да кажа: каква компенсация желаете за безплатната информация, която сте ни изпращали? О-кей, уж е разбираемо за всички. Но вие искате да получите културата ни. Опасявам се, че не ми е ясно как точно можете да я вземете.
— Мисля, филмът обясни този аспект!
— На мен също ми е мъгляво! — вметна Катей. — Освен това пред какви алтернативи е изправена човешката раса, в случай че не ви сътрудничи?
— Ах! — Уилям сви устни. — Може би се налага да направим някои промени във финала, преди да отпочнем излъчването към Осемте свята. Оказахте ни ценна помощ в това отношение. Но сега, за да ви бъде отговорено, ще дам думата на нашата министърка по асимилацията. Алиша?
Докато Уилям ръсеше бомбастични слова и маниерите му го правеха сюрреалистичен за възприятията на земляните, то Алиша приличаше повече на манекенка. Лило си представи живо в кои точки конци дърпаха непрекъснато нейните крака и ръце. Чудеше се и се маеше що за страни птици бяха тия Търговци! Министърката отговори на неизречения й въпрос.
— Надявам се, от филма разбрахте, че не са обрисувани културата или генотипа на Търговците. Настоящата зала и телата ни бяха създадени по шаблон специално за тази среща. Изучаваме ви в продължение на почти осемстотин години. Прихващаме вашите радио и телевизионни предавания. Но при вас сме идвали и по-рано. Първото ни посещение на Земята стана преди двадесет хиляди години. Оттогава чакаме вие да ни посетите! Междувременно се учехме как да заприличаме на вас, хората! — Разпери ръце. — Задачата е непосилна, ако вършим това от разстояние. Тази космическа станция представлява действуваща научна лаборатория за асимилация на човешките културни постижения. Точно под нас се намират двеста опитни, херметични терариума, имитиращи природните условия, в които са живели различните човешки общества от миналото и настоящето. Освен това сме добре подготвени да проведем експерименти за генетично кръстосване и сливане с другите култури, които вече притежаваме. Но, както можете да се убедите от пръв поглед, на този етап притежаваме само несъвършен поглед на външния вид и мисловната схема, които определят човека като такъв.
— Разбирам — промълви Лило. — Или поне си въобразявам, че ми е ясно. Твърдите, че в резултат на непоправима загуба или асимилация нямате собствена култура, затова вече не можете да я възстановите!
— Вярно е донякъде — отвърна Алиша. — Загубихме я, но не по случайност. От лични наблюдения върху други раси ни е известно, че жизнеността напуска индивидите, когато са принудени да водят номадски живот в продължение на милиони години. Всеки интелигентен род притежава… да я наречем „искра“, различна по своето естество, която с годините изгасва и расата изчезва. Случило се е с много биологични видове. Затова полагаме значителни усилия да се променим при всяка срещната възможност. Оцеляват само обособените личности. Например, аз съм на възраст два милиона години, що се отнася до съществуванието ми под форма на групово самосъзнание. Предварително зная, че опитите ми да ви обясня какво означава това, ще се окажат безплодни.