— Вече чух подобна реплика във филма! — намеси се нетърпеливо Джавлин. — Все още не сте ни разкрили какво възнамерявате да правите с човешкия род.
— Много просто. Желаем наш представител да просъществува съвместно с някой човек за известно време. Единственият начин да се изучи дадена култура е „отвътре навън“. Прилагаме определени техники, способствуващи наслагването на един разсъдък върху друг и наподобяващи записа на паметта, който метод вие разработихте самостоятелно, но усъвършенствувахте с наша помощ. Ще пътуваме, проникнали във вашето съзнание, в продължение на няколко години. След което ще бъдем толкова хора, колкото и вие, а не несъвършените конструкции, които виждате пред вас.
— Смятате ли, че нашата идея ще бъде възприета? — попита Уилям.
— Имате предвид дали хората ще купят на тази цена? — Джавлин въздъхна. — Сещам се за стоки, които бихме продали с по-голяма готовност. Как изглежда предлаганото от вас съвместно съжителство? Като симбиоза ли?
— Не, не така драстично! Ще присъствуваме незабелязано в качеството на наблюдатели. След няколко години ще ви изоставим на самотек. Но вие не разполагате с много време. Нашествениците няма да ви оставят на мира повече от още едно столетие, след което ще ви изтребят от Осемте свята.
— А от колко… гостоприемници се нуждаете?
— От няколко хиляди. Необходимо е да получим представителна извадка. Подир туй ще изучаваме хората като изследваме самите себе си. — Замълча. — Зная, че молбата ни е странна. Практически вашата раса може да ни предложи само своята култура. Това е и единствената причина, задето си направихме труда да ви изпращаме знания, които открихме и събирахме из цялата Вселена в продължение на повече от седем милиона години. Не се нуждаем нито от вашето злато или сребро, книжни пари или друго, което във вашите представи е символ на богатство. Познаваме всичките ви технологии. Няма да ви употребим в качеството на роби или за запълване на брънка от веригата на империята ни. От друга страна не сме и междугалактични филантропи. Ако бъдем точни, ние също сме нашественици. Вашата раса фактически бе подложена неусетно на второ завоевание, което този път посрещна с отворени обятия!
— Какво искаш да кажеш? — не се стърпя Вафа.
— Нашето нападение беше разтегнато във времето и пространството. Дойдохме до същността на нашите взаимоотношения. В последното съобщение споменахме за „сурови наказания“, в случай че не платите. Чували ли сте някога за Троянския кон? — Земляните се спогледаха. Само Джавлин кимна утвърдително. — Ако бяхте настроени да заменяте равностойни по цена стоки, щяхте да се забавите, когато ви поднесохме дарове. Но вие приемахте с охота. При другите раси като правило важи същото. Почти универсална черта на обществата с кислороден обменен цикъл е да вземат нещо, което изглежда безплатно.
Симбионтите така и не постигнаха голяма популярност сред вас, човеците, но все още населяват Пръстените на Сатурн. Освен това притежават способността да се размножават много продуктивно. В момента в космическото пространство се носят около сто и деветдесет милиона симбиотични, съешени с хора двойки. Всяко такова същество представлява бомба със закъснител. Ако изпратим подходящ сигнал, всяка двойка ще се превърне в единен организъм, който ще се подчинява на нас, а не на вас. Те ще изпълнят мисията, за която са програмирани преди много години. Могат да пътуват от една звезда на друга в състояние на пълна хибернация и когато се натъкнат на свят, населен с хора… Е, оставям подробностите на вашето въображение. — Седна и останалите го последваха.
Лило живо си представи последствията.
Хората живееха под земята навсякъде, с изключение на Венера и Марс. На тези две планети може би щяха да се намират в безопасност, тъй като там имаше атмосфера, но навсякъде другаде симбионтите щяха да предизвикат хаос на повърхността, където хората бяха построили наземни поддържащи живота станции в безвъздушното пространство.
В ума й се рояха различни възможности. Досега околната космическа среда постоянно воюваше с дишащите въздух биологични видове. Хората лесно забравяха този факт, водейки съществувание под повърхността в сигурни убежища. Живееха тежко и във враждебен свят, но средата никога не бе проявила разум или отмъстителност, насочени към унищожение на човешки индивид. Ако вземеха подходящи превантивни мерки, успяваха да предотвратят опасностите.