Лило и Диана не си дадоха труд да опровергаят обвинението и то скоро отзвуча без последствия. Никой не можа да измисли разумна причина защо извънземните биха проникнали всред земляните по такъв очебиен начин. Продължи да ги вълнува въпроса защо Търговците въобще се нуждаеха от земната култура? Не бяха ли достатъчно способни да си я вземат сами?
Стигнаха до колебливото решение, че трябваше да изчакат развоя на събитията. Процесът за добиване на човешки културни ценности на извънземните им бе непознат. Знаеха и прекалено малко за техните способности въобще.
— Какво да предприемем? — запита Вафа. — Признавам, никога не съм била по-объркана от сега!
— Конкретизирай се! — проточи Джавлин. — В коя насока следва да се направи нещо?
— Ами… за всичко! Вярваш ли на пропагандата на офиучите?
Искрено зачудена, Джавлин потърси спасение в погледите на двете близначки.
— Какво я тревожи толкоз? Имате ли представа?
— Ах!… Вероятно е обезпокоена от… предстоящите неприятности!
— Наричаш края на Осемте свята „неприятност“! — изписка с тънък, остър гласец Вафа. — Това ли ще се случи, добре ли съм разбрала?
— Да! — потвърди Лило. — Поне така казаха офиучите.
— Е… — Замръзна за миг с отворена уста и разпери безпомощно ръце. После се плесна по коленете. — Аз ли съм единствената, която се вълнува от бъдещето? — Огледа насъбралите се и спря поглед на Джавлин.
— Защо гледаш точно мен? — изсумтя последната, чувствувайки се неловко. — Несъмнено, и на мен не ми харесва мисълта, че толкова много хора ще умрат не от естествена смърт! Но те ще получат шанс да се спасят, Търговците го потвърдиха! Достатъчно е да се направи първата крачка в нужната посока. Що се отнася до „Осемте свята“… — Изръмжа и само дето не се изплю на пода. — Какво ме интересува! Не съм гражданка!
Вафа погледна Катей.
Той сви рамене.
— Спомена, че трябва да предприемем нещо! Слушайте, сега ще изтичам до къщи и ще наточа меча си! Тогава всички ние — нали мога да разчитам на вас? — рамо до рамо ще въстанем срещу Завоевателите…
— Замълчи! — сопна му се жената-войник.
Всички погледи се насочиха с очакване към генетичката.
— Нашествениците ще ни нападнат! — промълви тихо Лило, а Диана кимна утвърдително. — Съжалявам, че трябва да ви призная, но… и мен не ме е грижа! Не съм влюбена в нашето правителство повече от вас. Ти, Вафа си се посветила на борбата против настоящите управници. Желаеш да ги победиш, за да се възкачи на власт пак Туийд. За мен е без значение. Усилията ти ще се увенчаят с победа, сигурна съм! Предполагам, че вие не ни вярвате много-много, но ние двете с Диана наистина виждаме в бъдещето поне дотам, докъдето ще стигне животът ни! Мнозина ще загинат. Нашествениците ще анихилират всички, които ще останат в пределите на Слънчевата система.
— Това не те ли тревожи? — попита Вафа.
— Аз… — Лило наистина я болеше за незавидната участ на себеподобните си, а и за своята също. Но вече знаеше отговора. — Не! За мен… сякаш всичко вече се е случило! Като че вече съм го видяла и претръпнала! Можем да се върнем на Луната и да допълним историята, която вече Търговците излъчват с предавателя си из Осемте свята. Бихме могли да опитаме да убедим хората да се присъединят към нас. Повечето няма да ни послушат. Тогава ще се случи неизбежното. С друго не можем да помогнем!
Вафа не се съгласи с предложения план. Лило я погледна, за да вкара образа й в паметта си и опита да си я спомни в друго време и пространство. Наближаваха преломен момент, бе уверена! Пазачката щеше да надскочи ограничените си разбирания… Дали не бе дете на Туийд? Спомни си, че жената-войник щеше да сподели с нея този факт в бъдеще. Но й се губеше точно кога… Обикновено спомените й биваха разпокъсани и не пасваха хронологически един с друг. Положително Вафа сега се питаше дали бе направила най-доброто в съзвучие с интересите на шефа си, но от друга страна у нея покълваше съмнението. Разказът на Диана я бе впечатлил. За пръв път беше се сблъскала с проявление на активност от страна на Нашествениците и бе почувствувала мощта на живите врагове.