— Ще бъде трудно — заяви Дяволът, — особено в рамките на нашия договор. Разбери ме правилно, това изисква допълнителна работа, време и необикновена деликатност… Заплащането трябва да се повиши — той прецени с поглед Прейзинджър. — Готов ли си да ми дадеш оставащите седем години?
Прейзинджър побледня, но все пак бавно кимна в знак на съгласие.
— При всякакви условия — потвърди той.
Дяволът направо засия:
— Тогава — да си стиснем ръцете! Ти, разбира се, ще прекараш с нея само една нощ. Повече би било непозволен разкош.
Пръстите на Прейзинджър се разтрепериха.
— Тя трябва да е чудо на съвършенството. Нека тази нощ да надмине хилядите други нощи!
— Имаш думата ми! — потвърди Дяволът.
— Трябва да съм първият човек, който ще се докосне до нея. Първият във всяко отношение, дори в мислите…
— Разбрано.
— И ако провалиш работата… Договорът става напълно недействителен!
Дяволът се ухили цинично.
— Съгласен съм. Но ако успея… — той докосна чашката за кафе с края на бастунчето си и порцеланът се обви в пламъци. — Само една вечер! — повтори той и мина през стената.
Прейзинджър чакаше вече пет дни.
Преди чувстваше само пресищане и леност, сега трепереше от нетърпение. Но дните минаваха и той ставаше все по-нервен и по-раздразнителен. Когато излизаше навън нетърпеливо се вглеждаше във всяко ново лице (разбира се, от съответния пол и на подходяща възраст), но после се извръщаше разочарован. Нервите му се обтегнаха до крайност. Тялото и разумът му се изпълваха с някакви неясни въжделения.
Срещна я на шестия ден следобед в картинната галерия на малък музей.
Тя беше висока, гъвкава и изящна. Руси коси обграждаха прелестното и безметежно лице с пухкави красиви устни. Изглеждаше напълно потопена в някакъв свой неизвестен вътрешен свят — отделено островче от бушуващото наоколо човешко море. От нея сякаш духаше свеж и прохладен пролетен вятър и се чуваше нежната топлина на ласкав смях.
С една дума, тя беше възхитителна!
Той я настигна и я заговори. Тя се усмихна, но в тази усмивка нямаше онова открито предлагане, каквото му беше така привично. После тръгнаха заедно из галерията. Тя се смееше весело и когато го поглеждаше очите й се изпълваха с топлина.
Научи, че се казва Мойра и е на деветнадесет години. Мимоходом получи множество други сведения, които, казано честно, не го интересуваха особено. Когато напуснаха галерията, се отправиха към парка и продължиха весело да бъбрят.
Прейзинджър предложи да пийнат по нещо.
— Чудесно — съгласи се девойката, — но аз никога не съм вкусвала алкохол.
— Невероятно! — изуми се Прейзинджър.
— Но е истина — повтори тя.
Пийнаха по чашка и нито капка повече. Разговаряха за изкуство, книги, музика — за тези неща тя имаше солидни познания. Но когато преминаха на темите за любовта и плътските наслади, неосведомеността й беше направо обезоръжаваща.
Обядваха заедно и дълго танцуваха в градината на небостъргача, който се издигаше високо над града. Те пристъпваха с непринудена простота и грация. Прейзинджър едва се сдържа, когато случайно се докосна до нейното лице и девойката доверчиво се притисна до него.
„Сдържаност — уговаряше се сам себе си, — сдържаност и търпение“.
Това беше тя, тази, която така дълго търсеше — но е рано, прекалено рано…
Те се любуваха на разхвърляните под тях градски светлини, дишаха свежия нощен въздух, а Прейзинджър се опияняваше от близостта й.
— От моите прозорци гледката е още по-хубава — тихичко нашепна той. — Ние ще пуснем музика, ще пийнем малко вино…
— Да — каза усмихната тя, — сигурно ще бъде чудесно. Ще ми хареса, уверена съм.
От прозорците на апартамента му наистина се откриваше изумително зрелище. От блясъка и преливането на светлините дъхът направо спираше, музиката придобиваше нов смисъл, а виното — от най-добрите му запаси — поразяваше с възхитителния си цвят и превъзходен аромат. Те приказваха и тихо се смееха, после ги обхвана мълчание. Светлините помътняха и само пламъците на камината продължаваха да си играят.
Тя беше великолепна.
И едва после той разбра, че някой го беше изпреварил.
Следователно, Дяволът загуби и той сега е свободен. Тази мисъл го ласкаеше и приспиваше, докато беше опрял глава на гърдите й.
На сутринта тя беше изчезнала. А Дяволът стоеше до прозореца и с нетърпение подмяташе абаносовото си бастунче.
Прейзинджър го видя и се засмя.
— Глупак! — викна той. — Провали се, уверявам те! Условията по договора естествено не са изпълнени, но аз получих това което желаех.