Но момчето нито се беше изплашило, нито беше избягало.
Когато останаха двамата, то започна да потичва по пясъка на брега голо и мокро и все се ослушваше към бумтенето на вършачката от Харитоновите чифлици.
— Не бой се! — викаше момчето на другото под моста. — Ей сега ще дойдат от хармана. Само се дръж!
Зъбите му тракаха от студ.
— Ще се удавя — стенеше другото.
— Дръж се! — викаше момчето от брега и продължаваше да потичва като полско мишле, хванато в капан. — Ще дойдат хора. Истина ти казвам.
Но макар и да окуражаваше другото, то почувствува спазми в гърлото си и почна да плаче, без да издава глас. Триеше сълзите си с мокри ръце и както се суетеше по брега, изведнъж чу далечно пищене на локомотив. То се спря, сбърчило челце, заоглежда дрехите, оставени на купчинки до брега, видя пръчката с нанизаните през хрилете риби. В купчинката на дрехите аленееше фланелката му. Момчето я завърза бързо за пръчката с рибите и както бе голо, се спусна към железопътната линия.
— Чакай! — чуваше то подире си вика на другото момче. — Ще се удавя!
Но то не спря, а продължи да тича към железопътната линия, стигна трасето, изкачи се босо между релсите и пак почна да тича, мъчейки се да стъпва върху траверсите, защото острият чакъл режеше петите му. Тичаше и държеше пред себе си червената фланелка, завързана за пръчката. Видя в далечината дим, той наедряваше бързо, между дърветата се показа локомотивът, но момчето не слезе от линията, а продължи да тича. Сетне забави крачките си, спря се, заразмахва наляво и надясно своето червено знаме, а локомотивът едрееше и релсите кънтяха силно в ушите му. То отскочи от трасето и продължи да люлее фланелката наляво и надясно и чу остър писък в ушите си: „Тит-тит-тит“. Бяха го забелязали от локомотива. Нещо почна да стърже, въздухът се разтърси, локомотивът хвърли пара върху момчето и продължавайки да скърца протяжно със спирачките си и да свисти, спря при него и го облъхна с горещината на тялото си.
Една омаслена куртка се показа на прозореца.
— Какво има, момче? — попита куртката.
— Защо спря влакът? — почнаха да се питат пътниците от вагоните и да надничат навън, а някои вече бяха успели да разтворят вратите.
Момчето изведнъж съзна своята голота и се прикри с фланелката.
— Едно момче е спряло влака — обади се някой. — Продава риба.
От вагоните почнаха да се смеят, като гледаха пръчката с вързаната за нея фланелка и няколко нанизани рибки, изсъхнали от слънцето.