Сандра Браун
Горещо утро
ПРОЛОГ
Мъжът скочи, непохватно извади пистолета си и се прицели. Набитите му бедра закачиха ръба на масата, тя се раздруса и пълните с напитки чаши върху нея потрепериха. Една от тях се разплиска. От пепелника се търкулна цигара и прогори малка дупчица в плъстеното покритие.
Джейк Лангстън действаше уморено. Той беше дошъл за една-две игри възбуждащ покер, за една-две чаши силно уиски и може би, за няколко гмуркания в леглата на горния етаж — просто, за да запълни часовете до тръгването на влака. Но тук беше въвлечен в спор за една ръка на покер с един мръсен гуляйджия на име Кермит, или нещо такова, който, надяваше се той, боравеше с плуга по-добре, отколкото с пистолета.
— Наричаш ме измамник? — попита фермерът. Непривикнал на повече от една случайна чаша бира в събота вечер, той не беше съвсем трезвен и въпреки, че беше стъпил здраво на крака, се клатеше като моряк на кораб в бурно море. Месестото му лице беше потно и зачервено. Пистолетът, насочен право в гърдите на Джейк, се люлееше в несигурната му ръка.
— Само казах, че бих искал да видя всичките онези аса, които държиш в ръкава си, за да ги играеш в удобен момент.
С презрително безразличие Джейк се пресегна за шишето, стоящо близо до дясната му ръка, ръката, с която обикновено вадеше пистолета си, и лениво отпи.
Фермерът хвърли нервен поглед към бара, внезапно забелязал, че е станал център на внимание. Никой в голямата стая не помръдваше. Музиката беше спряла още при първите признаци на скандала. Събралите се около масата за покер предпазливо се отдръпнаха, подобно на вълни, разбягващи се от хвърлен камък върху спокойната повърхност на езеро.
Той направи всичко възможно, за да изглежда заплашителен:
— Лъжеш. Аз не съм измамник. Аз печеля.
— Добре.
Всичко стана толкова бързо, че по-късно само онези, които бяха най-близо, можаха да кажат какво се беше случило. С едно-единствено ловко движение Джейк беше станал от стола, извадил пистолета и с широк замах на другата си ръка беше отклонил ръката на фермера, запращайки пистолета му на пода.
Адамовата ябълка на Кермит изпъкна от усилието да преглътне ужасния възел в гърлото си. Очите, които го гледаха, бяха така студени и остри, като хрущящите ледени висулки, спускащи се от покривите в мразовития януарски ден. Те плашеха много повече, отколкото зеещото дуло на пистолета до върха на носа му. Виждаше тяло, по-слабо от неговото с четиридесет паунда, но то заплашително го държеше под контрол.
— Вземай половината от печалбата тук. Имам предвид, че това си спечелил съвсем справедливо.
Ръцете на фермера се запипкаха с монетите и банкнотите, докато ги натикваше в джобовете си. От него се излъчваше безумието на лисица, готова да прегризе крака си, за да се измъкне от капана.
— А сега вдигай пистолета и се махай оттук.
Кермит се подчини. Пистолетът по чудо не гръмна в треперещите му ръце, когато той пусна предпазителя и го прибра.
— И те съветвам да не се връщаш, докато не се научиш да мамиш без да те хващат.
Фермерът се чувстваше унизен, но изпитваше значително облекчение, че сърцето му все още бие и че кръвта му не изтича от дълбока огнестрелна рана и още, че няма да се прибере без пукната пара при мърморещата си жена.
Той излезе, заричайки се, че повече никога няма да стъпи тук.
Пианистът поднови скокливата, весела мелодия. Останалите играчи се върнаха по масите, клатейки доволно глави. Барманът начаса се зае да налива чашите отново.
— Извинете за прекъсването. — Джейк приветливо се обърна към останалите играчи и събра своята част от печалбата. — Разделете си останалото — каза той за парите, които фермерът благоразумно беше оставил на масата.
— Благодарим, Джейк.
— До скоро.
— Ти можеше да го убиеш, задето ти извади пистолет.
— По дяволите, наистина трябва да ти се отплатим.
— Проклет пияница.
Джейк сви рамене и отмина, оставяйки ги да говорят. Той извади тънка пура от джоба на ризата си, отхапа края и го изплю на пода. Драсна с нокът кибрита, за да запали пурата и като се промъкваше между масите, се насочи към дъбовия бар, разположен по дължината на стаята. Говореше се, че бил докаран парче по парче от Сейнт Луис до Форт Уърт и старателно сглобен. Беше гравиран с дърворезба и украсен с огледала. Бутилките и наредените в редица чаши се поддържаха винаги лъснати. Собственицата не понасяше да има прах. По протежението на бара стратегически бяха поставени медни плювалници. Плюенето по пода в „Райските градини“ на Присила Уоткинс беше забранено. Така гласяха и написаните на ръка табелки около бара.