Тя прегърна Мама. Както винаги, Лидия изглежда черпеше сили от нея.
— Наглеждай ги, докато ме няма.
— Не се безпокой. Ще те чакаме да се върнеш.
Лидия се обърна към Джейк. Прегърнаха се без думи.
Лидия зарови лице в яката на ризата му. Очите му се притвориха. Когато се отдръпнаха, останаха загледани един в друг дълго.
После Лидия взе Бенър в прегръдките си. Сърцето на Бенър се късаше от това, на което току-що беше станала свидетел, но това не намаляваше любовта й към двамата. Тя се притисна към жената, която й беше дала живот и го беше направила толкова щастлив. Освен за смъртта на Рос, тя скърбеше заради майка си.
Лидия отстрани дъщеря си и се загледа в лицето й. Вдигна ръка и я погали по веждите, които се извиваха като черни криле над очите.
— Очите ти все повече заприличват на очите на Рос.
Устните й започнаха да треперят и тя ги стисна силно.
— Не забравяй да се грижиш за неговия… неговия гроб.
— Разбира се, че няма, мамо.
— Да… — После слабата й усмивка изчезна и тя отново прегърна силно дъщеря си. — О, Бенър, той ми липсва толкова много. Моля се на бога ти и Джейк винаги да бъдете заедно и никога да не познаете тази болка.
Майка и дъщеря се притиснаха една към друга и захлипаха. Накрая Лий каза меко:
— Мамо, ще закъснеем.
Бенър, без да се срамува, избърса сълзците си, размазвайки ги по бузите. Лий помогна на Лидия да се качи в каруцата. Бенър забеляза новопридобита зрелост у брат си. Той беше загрижен, изглеждаше много по-сериозен, отколкото преди смъртта на баща им.
Бенър се беше сбогувала с брат си преди това, като обви ръце около врата му и намокри ризата му със сълзи.
— Ще сме се върнали преди да си разбрала, Бенър — беше я успокоил Лий. — Знаеш ли, изненадан съм за теб и Джейк, но съм и доволен, чу ли? Искам да кажа, че ако можех да си избера по-голям брат, щеше да е той.
— Благодаря, Лий. Грижи се за себе си. И за мама.
Мика скочи при тях. Той щеше да върне каруцата в Ривър Бенд след като ги изпрати. Лидия беше убедила останалите да не идват до града.
Тя се обърна да им помаха, докато излизаха през портата. Бенър я видя да изпраща лека целувка към пресния гроб на хълма.
Да, щеше да й бъде трудно да се раздели с това място, където беше живяла щастлива и обичана. Но още по-трудно щеше да й бъде да остане.
— Какво правиш тук в тъмното, Джейк?
Мика се приближи до брат си и постави крак на последната пречка, както беше направил Джейк.
— Мисля. Ще запушиш ли?
— Благодаря — Мика взе пурата, която Джейк му подаде и запали. — Отпътуваха — каза той като изпусна струйка дим и размаха клечка кибрит. Джейк само кимна. — Лий и аз се държахме като глупаци. Щяхме да се разплачем.
Джейк се усмихна и зъбите блеснаха на тъмното му лице. Луната току що се беше показала над върховете на дърветата.
— Няма нищо лошо в това. Особено за приятел — завърши Джейк и отново се загледа към пасбището. Връхчето на пурата му припламна червено, когато дръпна от нея.
— Ужасно съжалявам за Рос, Джейк. Заради теб, искам да кажа. Зная, че беше най-добрият ти приятел.
— Да, така беше. Отвратителен начин за един мъж да умре — да го застрелят в собствения му двор — поне застрелях онзи кучи син.
— Какво каза шерифът?
Всички бяха толкова улисани около Рос през онзи следобед, че после никой не попита за Грейди Шелдън.
— Каза, че си е чиста самоотбрана. Пръстите на Грейди бяха още върху спусъка. Шерифът ме оправда. — Джейк нерадостно се усмихна. — Пък и неизяснените причини за пожара в дома на Барнс…
— Предполагам, че си прочел за Присила Уоткинс?
— Не знам дали е така, но ми се струва, че има някаква връзка между нея и убийството на Рос.
— В такъв случай те и двамата са заслужили смъртта си.
— Мисля, че е така.
Известно време пушиха в тишина. Най-после Джейк се обърна и опря лакът на оградата.
— Прекарахме няколко дни с Лидия в кабинета с книжата. Тя искаше да знам всичко за Ривър Бенд от времето, когато с Рос са се преместили тук. Направи ме управител на Ривър Бенд и Плъм Крийк.
— Какво, по дяволите, е Плъм Крийк?
Джейк се усмихна.
— Това е ранчото на Бенър, и за твое добро ще е да не коментираш името. Между другото, ще съм затрупан от работа докато Лий се върне и реши какво иска да прави. Ще ми помагаш ли?
— Разбира се, Джейк. Иска ли питане? Мисля, че Лий ще ми липсва. Ще имам нужда от работа, която да ме отвлича.
— Лидия иска Мама да се премести в къщата. Нищо няма да ти стане, ако спиш една-две нощи седмично в къщата вместо в бараката. — Мика кимна. — Бенър и аз си отиваме вкъщи утре.
Мика пристъпваше от крак на крак: