— Имаш ли някаква представа по какъв начин са били извършени тези убийства, ако действително са били такива? — попитах го аз, вече с по-любезен тон.
— Ни най-малка — отговори Брейл.
— Да обсъдим версията за убийствата. Рикори, вие имате по-голям опит от нас в тази област, затова слушайте внимателно и забравете за тази ваша вещица — произнесох аз малко арогантно. — При всяко убийство има три основни фактора — начин, възможност и мотив. Да ги разгледаме последователно. Първо начина.
Има три начина, по които може да бъде убит човек чрез отрова или заразяване: през носа — това включва и газове, през устата и през кожата. Е, съществуват и други, още по-екзотични варианти. Например бащата на Хамлет е бил отровен, както можем да прочетем, през ухото, макар че аз винаги съм изпитвал известни съмнения. Мисля, че ако си придържаме към хипотезата за убийство, можем да елиминираме всички останали пътища, с изключение на устата, носа и кожата — а при последната проникването в кръвта може да стане чрез абсорбиране, както и чрез инжектиране. Брейл, имаше ли някакви доказателства за това — по кожата, в гърлото, дихателните пътища, вътрешностите, стомаха, кръвта, нервите, мозъка — или поне нещо от този род?
— Знаете, че нямаше — отговори Брейл.
— Точно така. Тогава, с изключение на проблематичното светещо кръвно телце, отсъстват каквито и да е доказателства за начина на убийството. Ето защо, по точка първа не разполагаме с нищо съществено, върху което да базираме хипотезата за убийство. Да разгледаме точка втора — възможността за извършване на убийството. Налице са дама със съмнителна репутация, рекетьор, уважавана стара мома, зидар, единадесетгодишна ученичка, банкер, гимнастик и цирков артист. Разноцветно и нелепо съчетание от хора. Доколкото ни е известно, те не са имали помежду си нищо общо, с изключение на Питърс и споменатата вече Дарнли. Как е успял някой, който е имал възможността да се добере достатъчно близко до Питърс, за да го убие, да се докопа също така лесно до Рут Бейли, уважаваната възрастна госпожица от службата за социална помощ? Как е могъл някой, който е намерил начин да установи контакт с банкера Маршал, да види сметката на акробата Стандиш? И така нататък — схващате ли трудността? Да се приложи методът на престъплението, който е предизвикал смъртните случаи — ако това наистина са били убийства — не е проста работа. Между жертвите би трябвало да има някакъв физически досег, все пак! Съгласни ли сте с мен?
— Донякъде.
— Ако всички те бяха обитатели на един и същи квартал, бихме могли да допуснем, че е напълно вероятно да са попаднали в обсега на хипотетичния убиец. Но те не са живели в един квартал…
— Моля да ме извините, доктор Лоуел — прекъсна ме Рикори, — но да предположим, че те са имали някакъв общ интерес, който ги е вкарал в този обсег.
— А какъв би могъл да е този общ интерес у една толкова разнородна група?
— Той е посочен ясно в сведенията, прокрадна се и в думите на Маккан.
— Какво имате предвид, Рикори?
— Децата — отговори италианецът.
Брейл кимна:
— И аз го забелязах.
— Спомнете си писмата — продължи Рикори. — Госпожица Бейли е описана като милосърдна и обожаваща децата. Проявите на нейното милосърдие са се осъществявали съответно под формата на помощи за тях. Банкерът Маршал се е интересувал от общественото осигуряване на малолетните. Зидарят, гимнастикът и изпълнителят на трапец са имали деца. Анита е била дете. Питърс и онази Дарнли са били, както се изрази Маккан, „луди“ по дъщеричката на Моли.
— Но ако техните случаи са убийства, то те навярно са извършени от едно и също лице. Абсолютно неправдоподобно изглежда тези осем души да са се интересували конкретно от едно бебе, дете или група деца, с които да са били свързани.
— Така е — каза Брейл. — Но е напълно възможно всички те да са се интересували от нещо специално, нещо особено, което би било от полза или би зарадвало децата, на които всеки от тях се е посветил. И този особен предмет е можел да се намери само на едно място. Ако това място съществува, тогава то непременно трябва да бъде открито.
— Сигурно си заслужава — казах аз. — И въпреки това на мен ми се струва, че работата е по-проста. Възможно е домовете на умрелите да са били посещавани от един и същ човек. Убиецът например би могъл да е радиотехник. Или водопроводчик. Или боклукчия, електротехник, застрахователен агент и така нататък, и така нататък.