— Бележите напредък, доктор Лоуел — произнесе тържествено Рикори. — Предвиждам, че не след дълго също така неохотно ще допуснете възможността за съществуването на моята вещица.
— Толкова съм разколебан, че може да призная дори това.
Рикори се засмя и се зае да преписва необходимата му информация от сведенията. Удари десет часът. Маккан влезе, за да съобщи, че колата чака, и ние отидохме да изпратим Рикори. Телохранителят беше излязъл отвън и стоеше на стъпалата, когато внезапно ми хрумна нещо.
— Откъде ще започнете, Рикори?
— От сестрата на Питърс.
— На нея известно ли е, че Питърс е мъртъв?
— Не. Мисли, че е заминал. Знае, че той често отсъства за дълго по причини, които не може да й разкрие. Тогава аз поддържам връзка с нея. Не съм й съобщил за смъртта му, защото тя много го обича и това ще я съсипе. А и след месец трябва отново да роди.
— Питам се дали е научила, че онази дамичка Дарнли е мъртва?
— Може би.
— Налага се да скриете смъртта на Питърс от нея. Как ще стане това си е ваша работа.
— Точно така — отговори той и последва Маккан в колата.
Брейл и аз тъкмо влизахме в кабинета ми, когато телефонът иззвъня. Брейл пръв се отзова на сигнала. Чух, че изруга, и видях как ръката му, която държеше слушалката, се разтрепери.
— Идваме веднага — промълви той. Окачи бавно слушалката и се обърна към мен с разкривено лице. — Сестра Уолтърс е прихванала този ужас!
Това беше истински шок за мен. Уолтърс беше идеалната медицинска сестра, а освен това бе изключително добра и привлекателна млада особа. Чист галски тип — синьо-черна коса, сини очи с удивително дълги мигли, млечнобяла кожа — да, изключително привлекателна. След няколко секунди мълчание проговорих:
— Е, Брейл, всичките ти прекрасно обосновани доводи отидоха по дяволите. Също и хипотезата ти за убиеца. Започва се от Хортенс Дарнли, минава през Питърс и стига до сестра Уолтърс. Няма никакво съмнение, че имаме работа с някакво инфекциозно заболяване.
— Така ли? — попита той мрачно. — Не мога да приема това становище. Случайно знам, че Уолтърс изразходва по-голямата част от парите си за своята малка племенница-инвалид, която живее заедно с нея — дете на осем години. Тезата за общия интерес на жертвите, подхваната от Рикори, важи и за нейния случай.
— Въпреки всичко — рекох аз, — възнамерявам да наредя вземането на всички предпазни мерки срещу евентуална зараза.
Докато разговаряхме, се облякохме и сложихме шапките си. Колата ми беше готова за тръгване. Болницата бе само през два квартала, но не исках да губя нито секунда. Наредих да преместят сестра Уолтърс в изолатор за опасно болни. Прегледах я и установих същата отпуснатост и безжизненост, с които се бях сблъскал в случая с Питърс. Но освен това забелязах, че, за разлика от него, в нейните очи и по лицето й беше изписан съвсем слаб уплах. Имаше ужас, примесен със силна омраза. Но нито следа от паника. Направи ми впечатление, че и тя гледаше както навън, така и навътре. Взрях се внимателно и видях как в очите й проблесна реакция, че ме позна, придружена от умолителен призив. Обърнах се към Брейл и той ми кимна. Значи и на него му бе направило впечатление.
Прегледах тялото сантиметър по сантиметър. Нямаше никакви белези, с изключение на розова ивичка на десния крак, малко над пръстите. Вгледах се по-внимателно и стигнах до предположението, че това е някакво външно нараняване, нещо като ожулване, леко одраскване или изгаряне. Беше зараснало напълно — кожата бе съвсем здрава.
Във всички други аспекти нейният случай беше същият като този на Питърс и останалите. Дежурната сестра ми каза, че Уолтърс припаднала внезапно, докато се преобличала, преди да тръгне за дома си. Започнах подробно да я разпитвам, когато внезапно бях прекъснат от възклицанието на Брейл. Обърнах се към леглото и видях, че ръката на Уолтърс бавно се повдига и трепери, сякаш движението изискваше ужасно напрежение на волята. Пръстът и се опитваше да посочи нещо. Проследих посоката и разбрах, че Уолтърс показва белега на крака си. Видях, че и очите й се фокусираха върху него със същото страхотно усилие.
Но то беше твърде голямо — ръката се отпусна, очите й отново се превърнаха в кладенци, пълни с ужас. Явно бе, че сестра Уолтърс се опитваше да ни предаде някакво послание, което имаше връзка със зарасналата рана.
Разпитах дежурната сестра дали Уолтърс е споменавала за някаква рана на крака си. Тя ми отговори, че на нея не й била казвала нищо, другите сестри също не знаеха. Обаче сестра Робинс живеела в един апартамент с Хариет и Даяна. Попитах коя е Даяна и разбрах, че така се нарича малката племенница на сестра Уолтърс. Робинс беше в почивка и аз наредих да я намерят и доведат веднага.