Междувременно Хоскинс вземаше проби за кръвен анализ. Помолих го да обърне сериозно внимание на микроскопските намазки и да ме уведоми незабавно, ако открие някое от светещите кръвни телца. Оказа се, че по една случайност в момента в болницата бяха дошли на посещение Бартано, виден специалист по тропически болести, и Съмърс, експерт по мозъчни заболявания, когото много уважавах. Повиках ги, за да се запознаят с проблема и да споделят вижданията си, без да им съобщавам нищо за предишните случаи. Докато те преглеждаха Уолтърс, се обади Хоскинс и съобщи, че е успял да изолира едно от светещите кръвни телца. Пратих двамата да идат при него и да си съставят становище за това, което той ще им покаже. Когато се върнаха след малко, ми се сториха разстроени и озадачени. Казаха, че Хоскинс говорил за „някакъв левкоцит, съдържащ фосфоресциращо ядро“. Разгледали плочката през микроскопа, но не могли да го открият. Съмърс съвсем сериозно ме посъветва да изпратя Хоскинс на очен лекар. Бартано язвително подметна, че щял да се изненада по-малко, ако видел миниатюрна морска сирена да плува в някоя артерия. След тези забележки отново се убедих, че бях постъпил разумно, като не им се доверих докрай.
Очакваните промени в изражението на лицето също не се появиха. То продължаваше да излъчва ужас и омраза, които Бартано и Съмърс определиха като „необичайни“ и стигнаха до единодушното мнение, че състоянието на пациентката вероятно се дължи на някакъв вид мозъчно поражение. Не смятаха, че има данни за инфекция, наркотици или отрова. След като се съгласиха, че случаят е много интересен и ме помолиха да ги уведомя за развитието и изхода му, двамата си заминаха.
В началото на четвъртия час в изражението на лицето най-сетне настъпи промяна, но не тази, която очаквах. В очите на Уолтърс имаше само омраза. По едно време ми се стори, че забелязах как ликът й за миг се озари от сатанинско очакване, но то бързо изчезна. Към средата на четвъртия час установихме, че очите й вече възприемаха околната среда. Освен това и сърдечният й ритъм се усили. Усетих, че мобилизира силите на нервната си система.
И тогава клепачите й започнаха да се отварят и затварят бавно, като че ли с огромни усилия, на определени интервали и… очевидно с някаква цел. Пет пъти се вдигнаха и спуснаха; след това пауза; отново се отвориха и затвориха; пак пауза — и след нея се отвориха и затвориха четири пъти. Тя два пъти повтори това…
— Опитва се да ни сигнализира — прошепна Брейл. — Но какво иска да ни каже?
Клепачите с дълги мигли пак се затвориха и отвориха — пет пъти… пауза… веднъж… пауза… четири пъти…
— Тя умира — прошепна Брейл.
Коленичих със стетоскоп на ушите… сърцето биеше бавно… по-бавно… още по-бавно… и спря.
— Тя свърши! — казах аз и се изправих. Наведохме се над нея, в очакване на последния ужасен спазъм, конвулсия или каквото и да било.
Но нищо друго не се случи. Върху мъртвото лице остана запечатано единствено изражението на омраза. Нито следа от сатанинското ликуване. Нито звук от мъртвите устни. Докоснах я и усетих как плътта на бялата й ръка започва да се втвърдява.
Непознатата смърт погуби сестра Уолтърс — нямаше никакво съмнение в това. И все пак чувствах вътрешно, че не бе успяла да я победи.
Тялото й — да. Но не разума и волята й.
Четвърта глава
Случаят в колата на Рикори
Върнах се вкъщи заедно с Брейл. Бях изключително потиснат. Трудно е да се опише какво въздействие върху съзнанието ми беше оказала тази верига от събития, от първото до последното. Като че ли непрекъснато се движех с настръхнали сетива в сянката на някакъв враждебен свят… сякаш непрестанно ме наблюдаваше някой или нещо, което се намираше извън нашия живот… а подсъзнателното насилва да прескочи прага на съзнанието, думка по вратата, която ги разделя и те принуждава да бъдеш нащрек… всеки миг да бъдеш нащрек. Странни фрази за един ортодоксален представител на медицината, нали? Но не мога да мина без тях.
Брейл беше изпаднал в дълбоко униние. Изглеждаше толкова зле, че се чудех дали между него и мъртвото момиче не е имало нещо повече от професионален интерес. Но дори и да беше имало, той не го бе споделял с мен.