— Може да е някоя от онези механични кукли — каза той. — Снабдена с механизъм да убива.
— Маккан, върви и ми я донеси — казах рязко. Той беше формулирал едно рационално обяснение.
— Няма я в колата — отвърна той и отново се усмихна тъжно. — Тя скочи от нея!
— Абсурдно е да… — започнах аз, но шофьорът ме прекъсна:
— Вярно е. Нещо изскочи от колата. Когато аз отворил вратата. Помислих, че може котка. Казвам: „Какво, по дяволите…“ И тогава я виждам. Бяга с всички сили. Навежда се. Скрива се в сянка. Съгледах я само за миг и повече — не. Казвам на Маккан: „Какво, по дяволите!“ А Маккан опипва пода на колата. Казва: „Това беше куклата. Тя утрепа шефа!“ Аз казвам: „Кукла! Каква кукла имаш предвид?“ Той ми обяснява. Дотогава не зная нищо за никаква кукла. Е, забелязах, че шеф носи нещо под палто, si. Обаче не знам какво е то. Но видях проклето нещо, което не приличаше нито на котка, нито на куче. Скача от кола, между мои крака, si!
Попитах иронично:
— Маккан, твоя ли е идеята, че тази механична кукла е имала механизъм да бяга, както и да намушква?
Той почервеня и ми отговори тихо:
— Не твърдя, че това е било непременно механична кукла. Но всяко друго предположение би било, меко казано, доста шантаво, нали тъй?
— Маккан, какво всъщност искаш от мен?
— Докторе, докато действах из Аризона, познавах един ранчер, който умря. Пукна внезапно и това си е. Заподозряха едно приятелче, че има нещо общо със смъртта му. Шерифът каза: „Омбре, не мисля, че именно ти си го убил — но тук аз съм единственият съдебен заседател. Ти какво ще кажеш?“ Омбрето отвърна: „Шерифе, дай ми две седмици и ако не ти доведа дотогава копелето, което е затрило човека, можеш да ме обесиш.“ „Това е достатъчно справедливо условие — каза шерифът. — Временното заключение е смърт, вследствие на удар.“ Че си беше удар, беше. Удар с куршум. Е, и така, след по-малко от две седмици това приятелче се върна с убиеца, завързан за седлото на коня му.
— Ясно ми е какво предлагаш, Маккан. Само че тук не е Аризона.
— Знам, че не е. Но не можете ли да удостоверите временно, че е било сърдечна атака? И да ми дадете една седмица на разположение? Тогава, ако не докажа кой е виновен, застреляйте ме. Няма друг изход. Ако кажем на ченгетата за куклата, те ще припаднат от смях и ще ни изпържат на електрическия стол в Синг Синг. Ако не им кажем за куклата, пак ще ни изпържат. Ако по някакво чудо ченгетата ни пуснат — ще ни причакат останалите от бандата на шефа, които на бърза ръка ще отмъстят за него. Докторе, ще погубиш двама невинни. И нещо по-лошо, никога няма да откриеш кой действително е убил шефа, защото ония ще се задоволят с нашата смърт. Защо им е да го търсят повече?
Измъчваха ме съмнения. Не бях убеден, че двамата са невинни. Предложението на Маккан, колкото и наивно да изглеждаше, криеше нещо подмолно. Ако го приемех, телохранителят и шофьорът щяха да имат цяла седмица, за да избягат надалеч. Ако Маккан не се върнеше и аз оповестях впоследствие пред полицията истината за случая, щях да се окажа в положението на замесен. Можеше да ме вземат дори за съучастник в престъплението. Ако се престорех, че въобще не съм се усъмнил, в най-добрия случай щях да бъда обявен за пълнен невежа. Ако ли пък ги хванеха и те разкажеха за споразумението ни, пак щях да бъда обвинен, че съм замесен в убийството. Стана ми ясно, че Маккан постъпи много хитро, като ми предаде пистолетите. Нямаше да мога да докажа, че съм бил принуден да дам съгласието си. Неговият ход би могъл да се изтълкува също и като част от изключително хитро скроен план. Навярно с този жест той целеше да спечели моето доверие и да отслаби съпротивата ми срещу молбата му. Откъде можех да знам дали двамата не разполагате други оръжия, с които да ме застрелят, ако им откажа?
Докато се опитвах мислено да намеря изход от клопката, аз се приближих до Рикори, като за всеки случай пъхнах пистолетите в джобовете си! Наведох се над него. Плътта му беше студена, но това не беше характерният мраз на смъртта. Още веднъж го прегледах обстойно. И ето че този път напипах едва доловим пулс… Рикори беше жив!
Продължих да стоя наведен над него, разсъждавайки по-бързо от всякога. Да, Рикори беше жив. Но това не отменяше опасността, надвиснала върху ми. По-скоро я увеличаваше. Защото, ако е бил наръган от Маккан, ако двамата бяха в таен заговор и узнаеха, че не са успели, нямаше ли да довършат работата си? Един жив Рикори, в състояние да говори и да ги обвини — за тях това означаваше сигурна гибел, те по-скоро биха се зарадвали на съдебна присъда. Чакаше ги смърт по заповед на Рикори, изпълнена от неговите гангстери. А ако тези двамата довършеха Рикори сега, щяха да бъдат принудени да ликвидират и мен.