Без дори да се изправя, бръкнах в джоба си, стиснах автоматичния пистолет, извадих го и се извъртях рязко към тях.
— Горе ръцете! И двамата!
По лицето на Маккан се мерна изумление, а шофьорът се втрещи. Но вдигнаха ръце.
— Маккан, хитроумното ти предложение за споразумение е излишно. Рикори не е мъртъв. Когато бъде отново в състояние да говори, сам ще ни разкаже какво се е случило с него.
Изобщо не бях подготвен за ефекта от думите си. Ако Маккан не беше искрен, значи бе изключителен актьор. Върлинестото му тяло се стегна. Рядко бях виждал облекчение като това, което се изписа на лицето му. По мургавите му бузи потекоха сълзи. Шофьорът се свлече на колене, разрида се и започна да се моли на бога. Съмненията ми моментално се изпариха. Не ми се вярваше това да е игра. Дори донякъде се почувствах засрамен.
— Можеш да свалиш ръцете си, Маккан — казах аз и върнах автоматичния пистолет обратно в джоба си.
— Ще оживее ли? — прегракнало попита той.
— Мисля, че има всички шансове — отговорих аз. — Почти сигурно е, стига да няма инфекция.
— Хвала на Бога! — шепнеше Маккан. — Хвала на Бога!
И точно в този момент влезе Брейл и ни зяпна от изумление.
— Рикори е бил прободен. По-късно ще ти обясня целия случай — казах му аз. — Има малка дупка над сърцето, вероятно е засегнато и то. В момента е просто в шоково състояние, но започва да излиза от него. Закарай го в моята частна клиника и се погрижи за него, докато дойда.
Изредих му в резюме какво бях свършил дотук и му дадох указания за незабавното по-нататъшно лечение на Рикори. Когато тялото бе изнесено, се обърнах отново към телохранителите.
— Маккан, сега не е моментът за обяснения. Ето, вземете си пистолетите. Давам ви шанса, който поискахте.
Той взе автоматичните пистолети и ме погледна с любопитство.
— Не казвам, че не бих искал да науча какво ви накара да се смилите, докторе — каза той. — Но каквото и да сторите, приемам го, стига да можете да вдигнете шефа на крака.
— Безусловно съществуват лица, които ще се заинтересуват от състоянието му — отговорих аз. — Оставям това изцяло на вас. Аз знам само, че той е пътувал към дома ми. В колата е получил инфаркт. Вие сте го довели при мен и аз съм го подложил на лечение. Ако му е писано да умре, Маккан… е, това вече е друг въпрос.
— Ще уведомя когото трябва — отговори той. — Вие ще трябва да приемете само двама посетители. След това ще отида в тая дупка с куклите, за да изкопча истината от онази дърта вещица.
И очите, и устата му се бяха превърнали в тънки процепи.
— Не — възразих решително аз. — Още не. Постави магазина под наблюдение. Ако жената излиза, установи къде ходи. Наблюдавай също така и не изпускай от очи и момичето. Ако се окаже, че някоя от тях или и двете заедно се опитват да избягат, не се меси. Но ги проследи. Не искам нито да ги пребият, нито дори да ги уплашат, докато Рикори не е в състояние да ни каже какво всъщност се е случило там.
— Добре — съгласи се той, макар и с нежелание.
— Твоята история за куклата едва ли ще е така убедителна за полицията, както за моя донякъде лековерен ум. Ето защо не бива да допускаш случаят да стигне до полицаите. Докато Рикори е жив, от това няма нужда. — Дръпнах го настрана. — Можеш ли да гарантираш, че шофьорът няма да се разприказва?
— Пол е абсолютно надежден.
— Е, тогава нека си трае заради спасението и на двама ви — предупредих го аз.
Те си тръгнаха, а аз отидох при Рикори. Сърцето му работеше по-добре, дишането му беше слабо, но даваше надежди. Температурата му се беше повишила, но все още беше под нормалната. Ако, както бях казал на Маккан, нямаше инфекция и оръжието, с което е бил намушкан, не е било намазано с отрова, Рикори щеше да се възстанови.
По-късно вечерта ме посетиха двама изключително вежливи джентълмени, изслушаха обяснението ми за състоянието на Рикори, попитаха дали може да го видят, видяха го и си заминаха. Увериха ме, че „и да спечеля, и да загубя битката за живота му“ изобщо не бива да се безпокоя за хонорара си и нито за миг да не се колебал, ако трябва да повикам и най-скъпо платените консултанти. В отговор аз ги осведомих, че Рикори има отличен шанс да се възстанови. Помолиха ме да не пускам никого при него, освен тях и Маккан. Изразиха мнение, че ще си спестя неприятности, ако ми изпратят двама души, които да пазят на вратата — естествено пред стаята, в коридора. Отговорих им, че приемам с радост.