Съвсем скоро пред вратата на стаята, заемана от Рикори, застанаха на стража двама тихи, наблюдателни мъже, също както в случая с Питърс.
Същата нощ в съня ми около мен танцуваха кукли, заплашваха ме и ме преследваха. Спах много лошо.
Шеста глава
Странното приключение на полицейски сержант Шевлин
Утрото донесе значително подобрение 6 състоянието на Рикори. Още не бе излязъл от дълбоката кома, но температурата му беше почти нормална, а дишането и сърдечната дейност — задоволителни. Брейл и аз си поделихме дежурствата така, че единият от нас да бъде винаги на разположение на сестрите. След закуска стражите бяха сменени от други двама. Появи се един от възпитаните посетители от миналата нощ, погледа Рикори и с неподправена признателност изслуша успокоителните ми сведения.
Вечерта, когато вече си бях легнал, ми бе хрумнала съвсем логичната мисъл, че Рикори може да е оставил някаква паметна бележка във връзка с диренето, което бе провел; само че никак не ми се искаше да пребърквам джобовете му. А точно сега моментът беше удобен да се уверя дали това е така, или не. Намекнах на моя посетител, че би могъл да се възползва от възможността да прегледа всички документи, които Рикори е носил у себе си. Добавих, че ние с шефа му сме били взаимно заинтересувани от проучването на един въпрос и че той е пътувал към дома ми да го обсъдим, когато го е сполетял пристъпът — и че е възможно да си е водил записки, които да представляват интерес за мен. Посетителят ми се съгласи; наредих да ми донесат палтото и костюма на Рикори и ги пребъркахме. Имаше няколко бумаги, но те не се отнасяха до нашето разследване.
От вътрешния джоб на палтото му обаче извадихме любопитна вещ — тънка връв, дълга около двадесет сантиметра, на която бяха завързани девет възела, разположени на неравни разстояния един от друг. И те бяха особени, изобщо не бях виждал такива. Проучих връвта с някакво необяснимо, но осезаемо чувство на нарастващо безпокойство. Хвърлих поглед към моя посетител и видях, че и той е доста озадачен. Тогава си спомних за суеверието на Рикори и заключих, че връвта с възлите вероятно представляваше някакъв вид талисман или амулет. Така че я пуснах обратно в джоба.
Когато отново останах сам, я извадих и я огледах по-подробно. Беше от стегнато изплетена човешка коса с особен, бледопепеляв цвят, несъмнено женска. Сега забелязах, че възлите са завързани по разному. Структурата им беше сложна. Различията между тях, както и неравните разстояния, пораждаха впечатлението, че възлите образуваха дума или изречение. Същото усещане изпитах, когато наблюдавах как умираше Питърс — че се намирам пред врата към неизвестността и за мен е от жизненоважно значение да я отворя. Подчинявайки се на някакъв мъгляв вътрешен импулс, аз не върнах връвта в джоба, а я хвърлих в чекмеджето при куклата, която ми беше донесла сестра Робинс.
Малко след три часа ми позвъни Маккан. Зарадвах се на обаждането му. На ярката дневна светлина неговата история за произшествието в колата на Рикори сега ми изглеждаше доста фантасмагорична и всичките ми съмнения се върнаха. Даже започнах отново да се притеснявам при мисълта за незавидното положение, в което щях да изпадна, ако Маккан изчезнеше нанякъде. Изглежда, че нещо от това пролича в сърдечността, с която го приветствах, защото той се разсмя.
— Вие, докторе, май си помислихте, че вече съм офейкал, а? Не можете да се отървете от мен. Само да знаете какво съм ви приготвил!
Зачаках пристигането му с нетърпение. Той се появи заедно с някакъв як, червендалест мъжага, който носеше пътническа чанта. Познах в придружителя му един полицай, който често дежуреше по улица „Драйв“, макар че досега не бях го виждал цивилен. Поканих ги да се настанят. Сержантът седна на крайчеца на стола и намести чантата на коленете си. Погледнах въпросително Маккан.
— Шевлин — махна той с ръка към сержанта — каза, че ви познава, докторе, затова реших да го доведа с мен.
— Момко, ако не знаех кой е доктор Лоуел, хич нямаше и да дойда тук — произнесе Шевлин с навъсена физиономия. — Ами че докторът има мозък в главата си, а не сварен картоф като нашия проклет лейтенант.
— Е, той, докторът, ще ти предпише лекарство — подкачи го злобничко Маккан.