„Може — възразявам аз на пияницата, — да ти се е привидял някой комар?“ „Какъв ти комар, бе! — възмущава се той, — кукла беше! И ме мушкаше с игла за дамска шапка. Беше висока около шестдесет сантиметра и имаше сини очи. Хилеше ми се така, че чак ми се смрази кръвта. За миг останах като парализиран и тя отново ме намушка. Скочих на пейката — казва той, — а тя започна да танцува около мен. Подскачаше и ме бодеше. Помислих, че иска да ме убие, и се развиках, колкото сила имах. Всеки на мое място би постъпил по същия начин, не е ли тъй? — пита ме той. — И ето, че ти дойде. А куклата се шмугна ей там в храстите. За Бога, господин сержант, ела с мен, докато намеря такси и се прибера вкъщи — замоли ме той, — защото въобще не си правя майтап, като ти казвам, че съм уплашен до смърт!“
— Значи така, хващам го аз под ръка — не млъкваше Шевлин — и си мисля: „Бедничкият, какво ли не им се привижда на хората от тая контрабандна шльокавица“, но продължавам да се чудя какви са тия дупки по краката му. Чакаме да мине такси и изведнъж той като изпищя: — „Ето я! Виж, ето я!“
Погледнах в указаната посока и наистина видях нещо да се изнизва по тротоара към улица „Драйв“. Осветлението беше слабо и помислих, че е котка или може би куче. И тогава съгледах до отсрещния тротоар една спряла кола-купе. Котката или кучето, или каквото беше там, изглежда имаше намерение да се добере до нея. Пияницата продължаваше да крещи, а аз се мъчех да видя какво е, и тогаз отдолу по „Драйв“ току връхлетя един голям автомобил. Тресна тая щуротия и изобщо не спря. Изчезна от погледа ми, преди да успея да вдигна свирката. Стори ми се, че онова нещо потрепери и се сгърчи. Все още си мислех, че е котка или куче. „Я да ти облекча мъките“ — казах си и се отправих към него с изваден пистолет. И тогава колата-купе, която чакаше, даде газ и се изпари като дим. Наведох се над това, което другата кола беше блъснала, взех го… — Той смъкна чантата от коленете си, сложи я до себе си и я разтвори. — … и ето какво беше то.
Извади отвътре една кукла, или по-скоро това, което беше останало от нея. Автомобилът я беше прегазил през средата и я беше смазал. Нямаше го единият крак, другият висеше на конец. Облеклото й беше разкъсано и изплескано от мръсотията на улицата. Беше кукла — но създаваше зловещото впечатление за размазано джудже. Вратът й висеше прекършен на гърдите.
Маккан пристъпи и повдигна главата на куклата…
Аз гледах втрещено и не можех да откъсна очи… хлад полази по черепа ми… сърцето ми забави ритъма си…
Лицето, което ме погледна със страшните си сини очи, беше лицето на Питърс!
И на него, подобно на най-тънко було, беше застинала сянката на демоничната екзалтация, която бях наблюдавал да обхваща лицето на Питърс, след като смъртта спря биенето на сърцето му!
Седма глава
Куклата Питърс
Докато се взирах в куклата, Шевлин ме съзерцаваше, доволен от ефекта, който тя произведе върху мен.
— Голяма дяволщина, нали? — попита той. — Докторът всичко разбира, Маккан. Нали ти казах, той е акъллия човек!
Шевлин метна куклата на коляното си и седна на стола като някакъв вентролог със зловещото си чучело — нямаше да се изненадам, ако чуех сатанински смях от ухилената уста на куклата.
— Навеждам се, вземам тази кукла и я вдигам — продължи Шевлин. — „Тук има нещо повече, отколкото може да забележи човешкото око, Тим Шевлин“ — казвам си. Поглеждам да видя какво прави пияницата. Той си стои, където го оставих, и затова аз отивам при него, а пък той: „Нали ти казах, че е кукла? Ха! Казах ти, че е кукла! Точно тази беше!“ А аз му думам: „Млади момко, приятелче, тук има нещо нередно. Идваш с мен в участъка, разправяш всичко на лейтенанта и му показваш краката си“ — така казвам. А пияницата отговаря: „Съгласен съм, но дръж това нещо настрана от мен.“ И сетне двамата отидохме в участъка. А там — лейтенантът, един сержант и двама патрулни полицаи. Аз отивам право при лейтенанта и слагам куклата върху бюрото му.
„Какво е това? — бъзика се той. — Пак ли отвличане на дете?“
„Покажи му краката си“ — обръщам се аз към пияницата.
„Само ако са по-хубави от ония на мацките във «Фоли»“ — хили се тая маймуна с лукова глава. Обаче пияницата навива крачолите си над чорапите и му показва краката си.