„Кой те е надупчил така, по дяволите?“ — пита лейтенантът и се изправя. „Куклата“ — осведомява го пияницата. Лейтенантът сяда и започва да мига на парцали. Аз му обяснявам как съм откликнал на виковете на пияницата, какво ми разказа той и какво видях с очите си. Сержантът се смее, кискат се и патрулните полицаи, обаче накрая лейтенантът почервеня и ревна: „Шевлин, ти да не би да ми се подиграваш?“ А аз му отвръщам: „Предавам ви какво ми разправи той, а също и какво видях с очите си. Ето я и куклата.“ „Е — казва той, — тази шльокавица е яка, ама чак пък толкоз! — И ме помами с пръст. — Ела при мен, искам да ми дъхнеш.“ И тогава ми стана ясно, че загазих, защото, да ви кажа правичката, пияницата имаше едно плоско шишенце и аз си бях дръпнал от него за успокоение. Само една-единствена глътчица, но за беля дъхът ми ме издаде. И лейтенантът кипна: „Знаех си аз. Сядай!“ И започна да крещи и да хока пияницата: „А бе, ти, изкукуригал идиот такъв, дето акълът ти е прогнил под копринения цилиндър, какво си въобразяваш ти, бе, седнал си да лъжеш един изряден полицейски сержант и да се будалкаш с мен ли? Е, в първото си успял, ама второто няма да мине — кресна той. — Вкарайте го в дранголника! И заедно с него и проклетата му кукла, та да му прави компания!“ А пияндето като чу това, изпищя и се строполи на пода в несвяст. И лейтенантът дума: „Боже Господи, тоя е повярвал на собствената си измишльотина! Да му се не види и проклетият глупак… Свестете го и го пуснете да си ходи.“ А на мен казва: „Тим, ако не беше толкова свестен човек, щях да те изпъдя от службата. Взимай си сега изродската кукла и си върви у дома. Ще пратя някой да те замести. Излез от утре в отпуска, за да изтрезнееш напълно.“ А аз му викам: „Добре, но да знаете, че видях всичко това със собствените си очи. А вас да ви вземат мътните!“ — изръмжах на патрулните полицаи. Те почнаха да се търкалят от смях, а аз викам и на лейтенанта: „И да ме накажеш, и да не ме накажеш, дяволите да те вземат и теб!“ Те обаче направо се задавиха от смях, затова грабнах куклата и си излязох.
Той помълча известно време, после продължи:
— Занасям куклата у дома и повтарям цялата история пред Маги. А тя какво ми отговаря? „Пък разправяш, че не си пиел, а? Я се виж! Дрънкаш разни глупости за кукли, които мушкат хора с игли, обиждаш лейтенанта и току-виж те изпратили за наказание в Стейтън Айлънд. А Джени току-що влезе в колежа! Я си легни и се наспи, а тази кукла изхвърли на боклука.“ Само че аз вече съвсем бях побеснял и не я хвърлих, а я прибрах. Одеве срещнах Маккан и излезе, че и той знае нещичко по въпроса. Разправих му всичко и той ме доведе тук. Не съм го питал защо ме доведе.
— Може би трябва да поговоря с лейтенанта? — предложих аз.
— И какво ще му кажеш? — отговори той и във възражението му имаше немалко логика. — Ако му кажеш, че пияницата е бил прав и че аз съм прав, и наистина съм видял куклата да тича, той какво ще си помисли? Че и ти си същата откачалка като мен. А ако намекнеш, че оня ден не съм бил с всичкия си, веднага ще ме изпратят в болница. Не, докторе. Много ти благодаря, но единственото, което мога да направя, е да си трая и да си пазя достойнството, а ако се опитат да ме подиграват, може да се наложи да им прасна няколко юмрука по физиономиите. Признателен съм ти все пак за отзивчивостта, с която ме изслуша. Донякъде ми олекна.
Шевлин стана от стола и изпусна тежка въздишка.
— А иначе какво мислиш? Имам предвид за това, което пияницата твърдеше, че му се е случило, и това, което аз видях впоследствие? — попита той малко боязливо.
— Нищо не мога да кажа за пияницата — отговорих предпазливо. — А колкото до вас… ами възможно е куклата да е лежала на улицата и точно когато е профучала колата, пътното платно да е било пресечено от котка или куче. Животното е избягало, но движенията му са привлекли вниманието ви върху куклата и вие сте помислили…
Той махна с ръка.
— Добре. Добре. Стига толкова. Оставям ти куклата вместо заплащане за диагнозата, докторе.
С достойнство, макар и във възбудено състояние, което издаваше засилената червенина на лицето му, Шевлин излезе с тежки стъпки от стаята. Маккан се тресеше от беззвучен кикот. Аз взех куклата и я сложих на масата. Загледах се в малкото й, тайнствено-злокобно личице — и никак не ми беше до смях.
Следвайки някакъв неясен вътрешен подтик, извадих куклата на Уолтърс от чекмеджето и я поставих до другата. Взех връвта със странните възли и седнах. Маккан стоеше до мен и наблюдаваше. Чух как подсвирна многозначително.