Маккан вдигна куклата Питърс и се зае да я изучава, а аз се отправих към телефона, за да се осведомя за състоянието на Рикори. Спря ме възклицанието, изтръгнало се от устата на телохранителя. Той ме извика да ида при него, подаде ми куклата и ми посочи нагръдника под яката на палтенцето й. Опипах я. Пръстите ми докоснаха нещо, което приличаше на кръглата глава на голяма игла. Изтеглих като от кания на кинжал някакво метално острие, дълго над двадесет сантиметра. Беше по-тънко от игла за дамска шапка, твърдо и заострено на върха.
Веднага се досетих, че виждам оръжието, което бе пронизало сърцето на Рикори!
— Още една нелепа подигравка над здравия разум! — измърмори провлачено Маккан. — Може би аз съм я поставил там, а, докторе!
— Могъл си да го сториш, Маккан.
Той се изсмя. Аз съсредоточих вниманието си върху странното острие — защото това фактически представляваше едно фино острие. Изглеждаше изработено от стомана, макар че не бях сигурен дали беше използван точно този метал — не беше гъвкаво, а само твърдо. Малката топка на единия край беше с диаметър около сантиметър и половина и не приличаше на украшение, а на дръжка на кинжал. Под лупата по нея се виждаха малки вдлъбнатини… предназначени като че ли да осигурят по-доброто хващане… от малката ръка на кукла… Кукленски кинжал! По него имаше засъхнали петна.
Поклатих недоверчиво глава и оставих иглата настрана с твърдата решимост да изследвам петната по-късно. Бяха от кръв, знаех го, но исках да съм съвсем сигурен. Дори и да беше така, това само по себе си не потвърждаваше невероятното предположение, че именно кукленска ръка бе нанесла смъртно опасния удар.
Взех куклата Питърс и започнах да я проучвам сантиметър по сантиметър. Не можех да определя от какво беше направена. Не беше от дърво, като другата кукла. Материалът приличаше донякъде на сплав от смола и восък. Не ми беше известна такава смес. Съблякох дрехите на куклата. Неувредената й част беше анатомически перфектно издържана. Косата беше човешка, грижливо имплантирана в черепа. Очите бяха някакви сини кристали. Облеклото бе съшито също така безукорно, както и това на куклата на Даяна.
Видях, че поклащащият се крак не се крепеше на конец, а на тел. Очевидно куклата бе моделирана и оформена върху телена рамка. Отидох при шкафа с инструментите и подбрах една хирургическа ножовка.
— Един момент, докторе. — Маккан следеше всичките ми движения. — Смятате да разрежете това нещо на части, така ли?
Кимнах. Маккан бръкна в джоба си и извади тежък ловен нож. Преди да успея да го спра, отсече главата на куклата Питърс, която увисна на телта. Тогава той я хвана и я усука. Телта се скъса и той хвърли главата на масата, а тялото — на мен. Главата се търкулна и спря до връвта, която Маккан беше нарекъл „стълбата на вещицата“.
За миг главата като че ли се извъртя и ни погледна. Стори ми се, че очите й изригнаха червен пламък, а чертите на лицето се разкривиха и злокобното му изражение се усили — също както това се бе случило с лицето на Питърс в часа на неговата смърт… Овладях се бързо и дори се разсърдих на самия себе си… ами че това, естествено, беше обикновена светлинна измама… Обърнах се към Маккан и изругах.
— Защо го направи?
— Вие сте много по-ценен за шефа, отколкото аз — отвърна той загадъчно.
Разрязах мълчаливо обезглавеното тяло на куклата. Както и очаквах, то беше конструирано върху телена рамка. Когато срязах облицовъчния материал, установих, че рамката е измайсторена от една-единствена тел, или по-скоро единична метална нишка, моделирана умело, както и тялото на куклата, и тази тел беше огъната така, че очертаваше контурите на човешки скелет!
Е, разбира се, не го дублираше напълно, но все пак го имитираше с удивителна точност… липсваха всякакви съчленения… веществото, от което беше направена куклата, беше удивително еластично, а малките ръце — гъвкави… имах чувството, че извършвам дисекция на живо човешко същество, а не на кукла… Беше някак си… отвратително…
Хвърлих поглед към отсечената глава…
Маккан се беше наклонил над нея, втренчен в очите й. Само няколко сантиметра го разделяха от сините кристали. Ръцете му стискаха конвулсивно ръба на масата. Усетих напрежението в тях, като че ли правеше усилие да се отблъсне. Когато беше метнал главата на масата, тя се бе търколила и бе спряла до връвта с възлите — но сега тази връв се беше усукала около отсечения врат на куклата и висеше от челото й като змия!
Много добре видях как главата на Маккан се приближава… още по-близко… до другата, малката глава… като че ли привличана от нея… и че в малкото лице се трупа жива злоба… а лицето на Маккан се превърна в същинска маска на ужаса…