— Маккан! — извиках аз, хванах го под брадичката и отблъснах рязко главата му назад. В момента, в който го тласнах — готов съм да се закълна — очите на куклата се обърнаха към мен и устните й се сгърчиха.
Маккан се олюля. Взря се тъпо в мен за миг, после внезапно се опомни, грабна кукленската глава, запокити я на пода и я затъпка с токовете на обувките си, като че ли смазваше отровен паяк. Главата се превърна на безформена пихтия, всичката й прилика с човешкото вече беше премахната — но двата сини кристала продължаваха да проблясват, а връвта с възлите още бе усукана около нея.
— Боже Господи! Тя ме… тя ме теглеше към себе си…
Маккан с трепереща ръка запали цигара и метна настрана кибритената клечка. Тя падна върху това, което беше останало от кукленската глава.
Последва ослепително сияние, придружено от някакъв силен стон. През нас премина вълна от топлина. На мястото, където се въргаляше размазаната глава, върху лакирания паркет остана единствено разкривено петно от изгоряло. В него лежаха сините кристали, очите на куклата — потъмнели и без блясък. „Стълбата на вещицата“ сякаш се бе изпарила в небитието.
И цялото тяло на куклата беше изчезнало. Върху масата имаше локва гадна черна лепкава течност, от която стърчаха само ребрата на теления скелет!
Иззвъня телефонът и аз машинално вдигнах слушалката. Обаждаха се от частното ми клинично отделение.
— Да. Какво има?
— Докторе, господин Рикори току-що излезе от комата! В съзнание е!
Обърнах се към Маккан.
— Рикори е дошъл на себе си!
Той стисна тържествено раменете ми — после отстъпи крачка назад и по лицето му премина сянка на суеверие.
— Наистина ли? — прошепна Маккан. — Да! Той се е свестил, когато изгоряха възлите! Това го е освободило! Сега ние с вас трябва много да се пазим!
Осма глава
Дневникът на сестра Уолтърс
Заведох Маккан при леглото на Рикори. Очната ставка с шефа му беше изпитанието, което щеше да даде отговор на моите съмнения по отношение на неговата искреност в една или друга посока. Колкото и странни да бяха разигралите се събития, всяко от тях поотделно, както и всички заедно, биха могли да се окажат част от изкусно изпипан номер, погоден от Маккан. Отрязването на кукленската глава можеше да е драматичен жест, предназначен да впечатли въображението ми. Именно Маккан насочи вниманието ми към зловещата репутация на връвта със завързаните възли. Именно той беше човекът, който намери иглата за дамска шапка. Не би било трудно да се обясни привличането му от отсечената глава. А хвърлянето на кибритената клечка — не беше ли това точно премерен жест, предназначен да унищожи доказателството? Не можех да се доверя докрай на собствените си възприятия.
И въпреки всичко трудно беше да се допусне, че Маккан е толкова добър актьор, толкова проницателен майстор в изплитането на интриги. Да, но той просто може да е следвал инструкциите на друг ум, способен на такива тънкости. Искаше ми се да му имам доверие. Надявах се, че ще издържи успешно изпитанието. От цялата си душа се надявах.
Тестът ми обаче се провали. Рикори беше буден и в пълно в съзнание, а умът му вероятно беше нащрек и трезв както никога досега. Само че не можеше да комуникира с никого. Умът му беше освободен, но не и тялото му. Парализата го бе сковала и препятстваше всякакви движения на мускулите, освен най-дълбоките подсъзнателни рефлекси. Очите му ме погледнаха, грейнали и интелигентни, но лицето му беше безизразно… Взираше се в Маккан със същия непроменящ се поглед…
— Може ли да чува? — прошепна Маккан.
— Мисля, че да, но не може да го потвърди.
Телохранителят коленичи до леглото, хвана ръката на Рикори и изрече отчетливо:
— Шефе, всичко е наред. Всички действаме по задачата.
Поведението му не издаваше чувство за вина — но нали аз вече му бях казал, че Рикори не може да говори? Обърнах се към Рикори:
— Вие бележите отличен напредък във възстановяването си. Бяхте претърпели силен шок, чиято причина ми е известна. Предпочитам даже ден-два да сте в такова състояние, отколкото да можете да се движите. Съществува напълно обоснована медицинска причина за това. Не се вълнувайте, не се дразнете, не мислете за неприятни неща. Нека умът ви да се отпусне. Ще ви бия лека успокоителна инжекция. Не се противете на действието й. Оставете се в прегръдките на съня.