Направих му инжекцията и наблюдавах с удовлетворение бързия й ефект. Това ме убеди, че бе чул думите ми.
Върнах се в кабинета заедно с Маккан. Никой не можеше да каже колко време щеше да остане Рикори в хватката на парализата. Възможно бе след час да се събуди напълно здрав, а можеше да продължи да лежи вцепенен дни наред. А на нас междувременно ни се налагаше да поработим доста. Първо, трябваше да се наблюдава много внимателно мястото, откъдето Рикори беше взел куклата; второ — да се съберат сведения за двете жени, които Маккан бе описал; и трето — искаше ми се да узная какво бе накарало Рикори да отиде там. Бях решил, поне засега, да приема за истина версията на телохранителя. Същевременно не биваше да му се доверявам повече от необходимото.
— Маккан — обърнах се към него аз, — уредил ли си непрекъснатото наблюдение на магазина за кукли, както се бяхме уговорили?
— И още как. Муха не може да влети или излети от него, без да бъде забелязана.
— Някакви съобщения досега?
— Момчетата ми обкръжили дупката към полунощ, фасадата била съвсем тъмна, но през щорите на прозореца отзад се процеждала светлинка. Към два часа момичето с бяло като рибешки корем лице се появило на улицата, промъкнало се крадешком и се шмугнало вътре. Момчетата отзад чули голяма караница, после светлината угаснала. Сутринта момичето отворило магазина, а след известно време се показала и вещицата. Следим ги неотлъчно, бъдете спокоен.
— Какво си научил за тях досега?
— Вещицата се нарича мадам Мандилип. Момичето й е племенница. Или поне така твърди. Пристигнали са преди около осем месеца. Никой не знае откъде са дошли. Редовно си плащат наема и всички сметки. Изглежда, че разполагат с много пари. С пазаруването се занимава племенницата. Старата никога не излиза навън. Водят затворен живот, не общуват с никого. Държат се настрана от всичките си съседи. Магьосницата има цяла тумба специални клиенти — много от тях са богати хора. По всичко личи, че тя върти два вида търговия — продава обикновени кукли и принадлежностите за тях, и специални кукли. Казват, че била голям майстор на играчки. Съседите никак не ги обичат. Някои подозират старата, че се занимава с наркотици. Това е всичко — поне засега.
Специални клиенти? Богати хора?
Богати като старата госпожица Бейли и банкера Маршал?
И обикновени кукли — за хора като акробата и зидаря. Но и тези кукли са могли да бъдат „специални“, макар че явно Маккан не знаеше нищо конкретно по този въпрос.
— Колкото до магазина — продължи той, — в задната част има две-три стаи. На горния етаж се намира складовото помещение. Вещицата и шантонерката са наели цялата сграда и обитават помещенията отзад.
— Браво! — поздравих го аз и сетне добавих неуверено: — Маккан, куклата напомни ли ти за някого?
Той ме изгледа изпитателно, присви очи и рече сухо:
— Чакам да чуя вашето мнение.
— Ами… помислих си, че приличаше на Питърс.
— Помислил си, че приличала! — избухна той. — Помислил си — по дяволите! Че тя направо беше одрала кожата на Питърс!
— И въпреки всичко ти не ми спомена за това. Защо? — попитах аз подозрително.
— Майка му стара! — започна той, но се овладя. — Знаех, че сте забелязали приликата. Стори ми се, че си затраяхте заради Шевлин. А после ме засипахте с толкова подозрения, че не ми остана време.
— Този, който е измайсторил куклата, изглежда е познавал Питърс доста добре — започнах да разсъждавам на глас аз. — Питърс трябва да е позирал, така както се позира на художник или скулптор. Защо го е направил? И кога е станало това? Защо въобще някой е пожелал да изработи кукла, която да прилича на него?
— Дайте ми възможност да обработя вещицата за един час и ще ви отговоря на всички тези въпроси — изръмжа Маккан.
— Не — поклатих глава аз. — Никакви такива, докато Рикори не проговори. Може би ще успеем да хвърлим светлина върху този случай по някакъв друг начин. Рикори е имал определена цел, за да влезе в магазина. Аз я знам. Но не знам какво точно е привлякло вниманието му към магазина. Имам основание да смятам, че натам го е подтикнала някаква информация, която е получил от сестрата на Питърс. Познаваш ли я достатъчно добре, за да измъкнеш от нея онова, което е казала вчера на Рикори? Така между другото, тактично, внимателно — без да й съобщаваш за заболяването на Рикори?
— Не и без да ми дадете още малко сведения и мотив да я посетя. Моли не е глупачка — отговори ми нахално той.