— Ама вие излязохте много кротко. Не като шефа — вещицата все едно че бълваше огън и жупел в лицето му. Какво стана?
— Има време, ще ти разкажа. Просто ме остави малко на спокойствие, трябва да помисля.
Всъщност исках само да си възвърна присъствието на духа. Умът ми беше полуослепял и се луташе опипом, сякаш се беше оплел в някакви отвратителни паяжини и макар че се бях изскубнал вече от плена им, по него още висяха парчета от тях. Качихме се в колата и известно време пътувахме мълчаливо. Но любопитството на Маккан надделя.
— Все пак какво ви е мнението за нея? — попита той.
В този момент вече бях стигнал до твърдо решение. Никога досега не бях изживявал нещо подобно на студената омраза и неудържимото желание да убивам, които тази жена предизвика у мен. И причината не беше наранената ми гордост, макар че се чувствах уязвен в немалка степен. Не, аз бях убеден, че в стаята зад кукления магазин обитаваше най-черното зло. Зло, толкова нечовешко и враждебно, сякаш действително идваше от дълбините на ада, в който вярваше Рикори. С такова зло не може да се прави компромис. Нито с жената, в която то беше въплътено. Така че казах:
— Маккан, в целия свят няма нищо по-злокобно от тази жена. В никакъв случай не позволявай на момичето отново да ти се изплъзне. Как мислиш, дали е усетила, че сте я забелязали нощес?
— Едва ли.
— Увеличи наблюдателите както отпред, така и зад магазина. Направи го явно, тъй че и двете непременно да го разберат. Ще си помислят — освен ако момичето не се досеща, че е следено — че все още не знаем за другия излаз. Ще решат, че са ни заблудили и затова дебнем само около магазина. Дръж готови коли на двата края на улицата, а също и до онзи гараж. Внимавай да не събудиш подозренията им. Ако момичето се появи, последвай я… — поколебах се какво още да добавя.
— И после какво? — попита Маккан.
— Искам да я пипнете… да я отвлечете — няма значение как ще го наречеш. И всичко да бъде извършено безупречно. Разчитам на вас. Ти по-добре от мене знаеш как се организират тези клопки. Трябва да го сторите бързо и безшумно, но не твърде близо до магазина, а колкото е възможно по-далече. Запушеше й устата, завържете я, ако трябва. Само я хванете. После претърсете колата основно. Доведете момичето в моя дом — заедно с всичко, което намерите у нея. Разбра ли ме?
— Ще направя всичко, което е необходимо, за да я пипнем — каза той. — Смятате да я подложите на специална обработка, така ли?
— Да. И още нещо. Искам да видя как ще реагира мадам Мандилип. Трябва да я предизвикаме да предприеме действия, които биха ни позволили да я задържим на законно основание. Да я подложим на ударите на закона. Тя може да има колкото си ще невидими слуги, но моето намерение е да я лиша от видимата й слугиня. Това може да извади на бял свят другите. Или най-малкото ще я омаломощи.
Той ме изгледа с интерес.
— Май здравата ви е наредила, докторе.
— Да, така е — отговорих троснато.
След кратко мълчание Маккан се осмели да попита:
— Имате ли намерение да разправите на шефа всичко това?
— Може би да, може би не. Зависи от състоянието му. Защо?
— Ами ако ще трябва да организираме нещо като отвличане, той би трябвало да знае.
— Маккан — срязах го аз, — предадох ти заръката на Рикори да се подчиняваш безпрекословно на моите заповеди така, сякаш са негови. Дадох ти нарежданията си — поемай цялата отговорност за изпълнението им.
— Окей — отговори той, но аз виждах, че още го гризяха съмнения.
Ако Рикори се бе възстановил, нямаше никаква причина да не му кажа какво се беше случило по време на срещата ми с мадам Мандилип. Обаче с Брейл нещата стояха по-различно. Подозирах с основание съществуването на нежна привързаност между него и Уолтърс и не можех да му разкажа за разпънатата на кръст кукла — а дори и в този момент не мислех за нея като за кукла, а като за Уолтърс, разпъната на кръст. Знаех, че не ще мога да го удържа. Той щеше да се нахвърли веднага върху майсторката на кукли, а аз не исках това да стане.
Отгоре на всичко изпитвах явно нежелание да опиша на Рикори моето посещение с подробности. Същото важеше и по отношение на Брейл, и то не само заради куклата Уолтърс. Но защо ли имах аналогични задръжки и спрямо Маккан? Отдадох ги на нараненото си честолюбие, което очевидно ме предпазваше от прекалена бъбривост.
Спряхме пред дома ми. Беше почти шест часът. Преди да сляза от колата, повторих разпорежданията си.