Ръцете на майсторката на кукли!
Очите още повече се приближиха, пръстите на ръцете започнаха да се гърчат все по-близко.
От небето върху ми се стовари на талази гръмотевичен кикот…
Смехът на майсторката на кукли!
Той продължи да звънти в ушите ми и след като се пробудих — или поне сметнах, че съм се пробудил. Бях в стаята си, седнал в леглото, недоумяващ. Плувах в пот, сърцето ми биеше така лудо, че цялото ми тяло се тресеше. Полилеят проблясваше, отразявайки мъглявата светлина от прозореца. Като малък сияен облак. Виждах смътните очертания на прозорците… всичко беше застинало неподвижно…
Нещо шавна на единия перваз. Понечих да стана от леглото и да погледна какво е…
Не можех да помръдна!
Слабо зелено сияние започна да извира отвсякъде и изпълни стаята. Беше като блещукащото фосфоресциране, което излъчват понякога изгнилите пънове. Усилваше се и отслабваше, усилваше се и отслабваше, но силата му постепенно се увеличаваше. Стаята ми се освети съвсем. Полилеят грейна като изумрудено находище…
На прозореца се мярна малко лице! Лице на кукла! Сърцето ми подскочи и се сви от ужас. Помислих си: „Маккан се е провалил! Това е краят!“
Куклата ме гледаше ухилено. Лицето й беше гладко избръснато и принадлежеше на около четиридесетгодишен мъж. Носът беше дълъг, устата широка, с тънки устни. Очите бяха всадени дълбоко под буйни вежди. Сияеха като червени рубини.
Куклата прескочи перваза. Гмурна се с главата напред в стаята. За миг зае челна стойка и подритна с крака. Направи две салта и стъпи на пети, постави малките си длани на хълбоците, впи червените си очи в моите — и зачака. Като че ли очакваше аплодисменти! Беше облечена в трико и с жакет на цирков акробат. Поклони ми се. После с елегантен жест посочи към прозореца.
Оттам надничаше друго малко лице. Беше строго, студено, лице на шестдесетгодишен мъж с бакенбарди. Гледаше ме с изражението на банкер, комуто някой неприятен човек иска заем — тази мисъл ми се видя забавна, но шегата бързо се изпари от главата ми.
Кукла-банкер! Кукла-акробат!
Куклите носеха образите на двама от тези, които бяха умрели от неизвестната смърт!
Куклата-банкер слезе гордо от перваза. Беше изтупана в изрядно вечерно облекло — фрак и риза с колосана яка. Абсолютно изискан външен вид. Обърна се и с достойнство протегна ръка към прозореца. Там вече стоеше трета кукла — на жена, приблизително на годините на куклата-банкер, натъкмена като нея в официален вечерен тоалет.
Старата мома!
Новата кукла предвзето пое подадената ръка и скочи леко на пода.
През прозореца се прехвърли четвърта кукла, облечена от главата до петите в прилепнало по тялото й трико. Рипна, литна във въздуха и се приземи до куклата-акробат.
Изгледа ме веселяшки и се поклони.
Четирите кукли замаршируваха към мен — отпред крачеха акробатите, зад тях бавно и важно се носеха куклата-стара мома и куклата-банкер, хванати под ръка.
Бяха гротескни и фантастични — да, но не и смешни. Пазил Господ от такава комедия! И да имаше нещо шегаджийско в тяхното поведение, то беше от такова естество, на каквото само дявол би се зарадвал.
Отчаяно ми мина през ума: „Брейл е точно зад вратата! Ако можех да извикам…“
Четирите кукли спряха и като че ли започнаха да се съвещават. Акробатите направиха по един пирует и посегнаха зад гърбовете си. Извадиха от скритите кании кинжалите-игли. В ръцете на куклата-банкер и куклата-стара мома се появиха същите оръжия. Насочиха ги към мен като саби.
После подновиха марша си към леглото ми…
Червените очи на втората кукла-акробат — изпълнителят на трапец, вече разбрах, че това беше той — забелязаха полилея. Той се спря и започна да го изучава. Посочи го, прибра кинжала си в канията, коленичи и ръцете му образуваха „столче“. Първата кукла кимна, после се изопна, измервайки височината на полилея от пода и преценявайки най-удобния подход към него. Втората кукла посочи към лавицата над камината и двете сръчно се изкатериха там. Възрастната двойка ги гледаше, силно заинтересована, без да прибира кинжалите си обратно в ножниците.
Куклата-акробат се наведе, а куклата-изпълнител на трапец стъпи с малкото си краче на преплетените й в „столче“ длани. Първата рязко се изправи и втората прелетя през пространството между лавицата и полилея, хвана се за един от кристалните кръгове и се залюля. Втората също скочи и висна на полилея до другарчето си.