Тежкият стар полилей потрепери и се люшна. По пода се посипаха десетки кристални висулки и трясъкът им отекна като експлозия в мъртвешката тишина.
Чух как Брейл се затича към вратата. Блъсна я и застана на прага. Аз го виждах добре в зеленото сияние, но знаех, че за него стаята беше потопена в пълен мрак.
— Лоуел! — извика той. — Какво се случи? Включете лампите!
Опитах се да кресна, за да го предупредя. Напразно!
Той тръгна пипнешком напред, заобикаляйки леглото, за да стигне ключа за лампата. И тогава забеляза куклите. Закова се на място, точно под полилея.
И точно в този момент куклата-акробат над него увисна на една ръка, извади кинжала от канията си, хвърли се на раменете му и заби свирепо острието в гърлото му!
Брейл изпищя — само веднъж. Писъкът премина в ужасно гъргорене…
Видях как разклатеният полилей се откъсна от старите си крепежи. Рухна върху Брейл и куклата-демон, която прерязваше гърлото му, с грохот, който разтърси цялата къща.
Зеленото сияние се стопи. В стаята се разнесе шумолене, като че ли се разбягаха големи плъхове.
Парализата ми тутакси премина. Метнах ръка към ключа за осветлението, запалих лампите — и скочих от леглото.
Мъничките фигурки драскаха нагоре към перваза на прозореца и го прехвърляха. Видях на вратата Рикори и неговите телохранители, застанали от двете му страни. Пукаха по прозореца с пистолети със заглушители.
Наведох се над Брейл. Беше мъртъв. Полилеят се беше стоварил върху него, пръсвайки черепа му. Но…
Брейл беше умрял преди още полилеят да падне… Гърлото му беше прерязано, сънната артерия — разкъсана.
Куклата, която го беше убила, беше изчезнала!
Петнадесета глава
Момичето-вещица
Изправих се и казах с горчивина:
— Вие бяхте прав, Рикори. Нейните слуги са по-чевръсти от вашите.
Той не отговори. Гледаше Брейл с очи, пълни със съжаление.
— Ако всичките ви хора изпълняват обещанията си като Маккан, истинско чудо е, че все още сте жив — рекох аз.
— Колкото до Маккан — Рикори извърна мрачния си поглед към мен, — той е и лоялен, и разсъдлив. Няма да го обвиня, преди да съм го изслушал. А вие, доктор Лоуел, трябва да знаете, че ако бяхте малко по-откровен тази вечер, доктор Брейл нямаше да е мъртъв.
Направих огорчена гримаса при тези думи — в тях имаше твърде много истина. Бях покрусен от мъка и безсилна ярост. Ако не бях позволил на накърнената ми гордост да надделее, ако бях им разказал всичко за сблъсъка ми с майсторката на кукли, ако бях им обяснил защо има подробности, които не мога да споделя, ако бях поискал Брейл да ме подложи на прочистваща контрахипноза — не, стига само да бях приел предложението на Рикори да бъда охраняван или пък на Брейл да ме наблюдава, докато спя — това нямаше да се случи.
Надникнах в кабинета и видях медицинската сестра. Прислугата, персоналът на клиниката и болните се бяха събрали в коридора, привлечени от грохота на падналия полилей. Обърнах се хладнокръвно към сестрата:
— Полилеят се откъсна от тавана, докато доктор Брейл стоеше до постелята ми и разговаряше с мен. И го уби. Но не казвайте това на другите. Съобщете им само, че полилеят е паднал и е наранил доктор Брейл. Посъветвайте ги да се върнат по леглата си и ги уверете, че веднага ще изпратим Брейл в болницата. После се върнете със санитаря и почистете кръвта, доколкото е възможно. Но не пипайте полилея.
Щом тя замина, аз се обърнах към телохранителите на Рикори.
— Какво видяхте, преди да стреляте?
— На мен ми приличаха на някакви маймуни — каза единият.
— Джуджета — възрази другият.
Погледнах Рикори и прочетох по лицето му какво беше видял. Взех лекото одеяло от леглото и казах:
— Рикори, нека хората ви да вдигнат Брейл и да го увият в това. Да занесат тялото в стаичката до кабинета ми и да го оставят върху медицинската кушетка.
Той им даде знак и те послушно измъкнаха Брейл от купчината потрошено стъкло и огънат метал. Лицето и вратът му бяха порязани от счупените кристални висулки и по някаква случайност една от раните беше близко до мястото, където куклата беше забила кинжала-игла. Пробождането беше дълбоко и сигурно бе причинило второ срязване на сънната артерия. Последвах ги в малката стая. Двамата телохранители поставиха тялото на медицинската кушетка и Рикори им заповяда да се върнат в спалнята и да пазят, докато сестрите са там. След което затвори вратата и се обърна към мен.