И тогава от мъртвото й гърло се разнесе глас като звук от орган, сладък и едновременно с това пълен със злоба и презрение…
— Глупаци такива!
Беше гласът на мадам Мандилип!
Седемнадесета глава
Изгори, вещице!
Най-любопитното беше, че от трима ни най-малко се впечатли Рикори. На мен ми се смрази кръвта. Маккан също беше потресен. Рикори наруши тишината пръв.
— Сигурен ли сте, че момичето е мъртво?
— За съжаление, в това не може да има никакво съмнение.
Той даде знак с глава на Маккан:
— Отнесете я долу в колата.
— Какво смятате да правите? — попитах аз.
— Да убием вещицата — отговори той и добави с иронично притворство: — И смъртта нивга не ще ги раздели. — После продължи патетично: — И ще горят вечно в ада! — Накрая ме изгледа унищожително. — Вие не одобрявате намерението ми, нали, доктор Лоуел?
— Не знам, Рикори. Честно, не знам. Днес по едно време ми се искаше да я удуша със собствените си ръце… но сега яростта ми вече отстъпи на заден план… това, което отивате да извършите, е противно на цялото ми същество, на начина ми на разсъждение и на убежденията ми за прилагането на съдебно наказание. За мен то е просто… убийство!
— Вие чухте думите на момичето. Само в този град куклите са затрили двадесет души. Четиринадесет са превърнати в кукли. Четиринадесет души са хвърлили топа като Питърс!
— Вижте какво, Рикори, никой съд няма да вземе предвид като доказателства твърдения, получени чрез хипноза. Може да са верни, може и да не са. Това, което наговори момичето, може да е само плод на нейното въображение. Без потвърждаващи доказателства няма да се намери земен съд, който да приеме думите й като основание за съдебно преследване.
— Да… няма такъв съд на Земята. — Той стисна раменете ми. — Но нима вие се съмнявате, че всичко това се е случило?
Не можах да му отговоря, но дълбоко в себе си чувствах, че имаше право. Рикори не спираше:
— Точно така, доктор Лоуел! Вие ми отговорихте! Вие знаете, също както и аз, че момичето каза истината. Знаете, както и аз, че вещицата не може да бъде наказана по нашите закони. Ето защо, убивайки я, аз, Рикори, не съм убиец. Не, аз съм палач на Господа!
Той изчака да му възразя, но аз все още не бях в състояние да си отворя устата.
— Маккан! — Той посочи момичето. — Изпълни каквото ти заръчах. И след това ела тук.
Когато Моккан изнесе на ръце крехкото тяло, Рикори каза:
— Доктор Лоуел, вие трябва да дойдете с мен и да станете свидетел на тази екзекуция.
Изтръпнах.
— Не мога, Рикори. Аз съм напълно изтощен — и телесно, и умствено. Прекалено много ми се събра.
— Длъжен сте да ни придружите — прекъсна ме той. — Дори ако се наложи да ви занеса там вързан и със запушена уста, като момичето. И ще ви кажа защо. Вие самият водите война със себе си. Ако останете у дома си, напълно е възможно съмненията ви на учен да надделеят и да направите опит да ме спрете, преди да съм изпълнил това, което се заклех, че ще сторя пред Исус Христос, Света Дева Мария и всички светии. Вие може да се поддадете на слабостта си и да ме предадете на полицията. Не желая да се изложа на такава опасност. Аз храня топли чувства към вас, доктор Лоуел, много топли чувства. Но ви заявявам, че дори и собствената ми майка да се опита да ме спре сега, пак бих я отхвърлил безжалостно.
— Ще дойда с вас — казах глухо аз.
— Тогава се обадете на сестрата да ми донесе дрехите. Няма да се отделяме един от друг, докато не приключи тази история. Не мога да си позволя повече излишни рискове.
Вдигнах телефона и дадох необходимите нареждания. Маккан се върна и Рикори му рече:
— Веднага щом се облека, отиваме в магазина за кукли. Кой е в колата при Тони?
— Ларсен и Картело.
— Добре. Възможно е магьосницата да е чула през ушите на мъртвото момиче, че отиваме при нея, така както проговори чрез неговото гърло. Няма значение. Ние ще приемам, че не ни очаква толкова скоро. Резето на входната врата на магазина спуснато ли е?
— Шефе, аз не съм влизал вътре в магазина — каза Маккан. — Не знам. Витрината е стъклена. Ако има решетки, ще се справим с тях. Тони ще вземе инструментите, докато вие се преобличате.
— Доктор Лоуел — обърна се Рикори към мен, — давате ли ми честната си дума, че няма да правите никакви опити да попречите на това, което смятам да извърша?
— Да, Рикори, давам ви честната си дума.