С труд откъснах очи от вторачените в нас кукли и отново погледнах майсторката. Тя продължаваше невъзмутимо да си шие… като че ли беше съвсем сама… като че ли изобщо не ни забелязваше… като че ли пистолетът на Рикори не беше насочен към сърцето й… шиеше… и тихичко напяваше…
Куклата Уолтърс лежеше просната на масата пред нея! Мъничките й ръце бяха завързани за китките с усукани кичури от пепелява коса. Тези импровизирани върви бяха омотани многократно около ръцете й, които държаха кинжал-игла!
Дълго е за описване, но в действителност ни трябваха само няколко секунди, за да осъзнаем какво виждаме.
Пълната вглъбеност на майсторката на кукли в шиенето и абсолютното й безразличие към нас създаваха помежду ни някаква преграда, която, макар и невидима, ставаше все по-плътна. Острият аромат се усили още повече.
Маккан пусна тялото на момичето на пода. Опита се да проговори — веднъж, дваж, на третия път успя и каза на Рикори с дрезгав глас, като че ли някой го стискаше за гърлото:
— Убий я… или аз сам ще…
Рикори не помръдна. Стоеше вцепенен, с пистолет, чиято цев бе насочена към сърцето на майсторката на кукли, и очи, приковани в танцуващите й ръце. Като че ли не чу Маккан, или ако го беше чул, не му обърна внимание. Песента на майсторката на кукли продължаваше да се лее… беше като жуженето на пчели… сладко приспивна… създаваше сън, както пчелите мед… сън…
Рикори стисна здраво пистолета си, хвърли се напред и халоса с приклада му китката на старицата.
Ръката й се свлече, дългите бели пръсти се загърчиха… отвратително се заизвиваха… като змии с настъпен гръбнак…
Рикори вдигна пистолета за втори удар, но преди да успее да го нанесе, майсторката на кукли скочи от стола си и го прекатури. По шкафовете се понесе шепот, куклите сякаш се приведоха напред…
Сега вече очите на майсторката на кукли бяха впити в нас. Те като че ли пробождаха поотделно всеки един и всички ни едновременно. И бяха като пламнали черни слънца, по които играеха пурпурни пламъци.
Мощта й се разгъна над нас и ни притисна. Беше осезаема като вълна. Усетих, че ме блъсна подобно на твърд предмет. Обзе ме безсилие и скоро установих, че съм обездвижен. Видях как ръката на Рикори, стискаща пистолета, се схвана и побеля. Разбрах, че го обхваща същата парализа… както и Маккан, и останалите…
Майсторката на кукли пак ни беше уловила в капана си.
Успях да прошепна:
— Рикори, не гледайте към нея… не я поглеждайте в очите…
С титанично усилие отделих собствените си очи от пламтящия и черен поглед и ги насочих към куклата Уолтърс. Със сковано движение посегнах, за да я взема — без да знам защо. Но майсторката на кукли ме изпревари. Грабна куклата с наранената си ръка, притисна я до гърдите си и извика с глас, чиято вибрираща сладост премина по всичките ми нерви и засили пълзящата летаргия:
— Да не ме гледа? Вие не искате да ме гледате! Глупаци! Та вие нямате никакъв друг избор!
И тогава се започна онзи странен, изключително странен епизод, който беше началото на края.
Благоуханието запулсира, разпръсна се на талази и стана още по-силно. Нещо, прилично на искряща мъгла, се понесе във вихрушка и покри като с воал майсторката на кукли, скривайки конското й лице и огромното й туловище. Само очите й блестяха в тази мъгла…
После мъглата се разсея. Пред нас стоеше жена с невиждана хубост — висока, стройна и изящна. Гола, с черна, фина като коприна коса, която я прикриваше до коленете. През къдрите блестеше златисто тяло. Само очите, ръцете и куклата, която притискаше към една от заоблените си високи гърди, издаваха коя е тя.
Автоматичният пистолет на Рикори падна от ръката му. Чух как и останалите оръжия изтропаха на пода. Знаех, че всички се бяха втрещили като мен, зашеметени от невероятното превъплъщение, безпомощни пред силата на излъчването, което струеше от майсторката на кукли.
Тя посочи Рикори и се засмя:
— Вие да ме убиете? Мен! Вдигни оръжието си, Рикори — и опитай!
Рикори започна бавно да се навежда… много бавно… Виждах го с крайчеца на очите си, защото не можех да ги откъсна от тези на жената… Знаех, че и той не може… че заковани в нейните, очите му се извъртаха нагоре и нагоре, докато се навеждаше. По-скоро почувствах, отколкото видях, как опипващата му ръка докосна пистолета… и се помъчи да го вдигне. Чух как Рикори изстена. Майсторката на кукли отново се изсмя.