Но силата на тези ръце започнала да отслабва. Най-сетне, подир няколко месеца, усетил, че вече ги нямало. Но го било страх, докато не получил вест от селото. Оказал се прав — не я бил убил. По-късно обаче я убил друг. Момичето владеело това, което нарекохте „тъмно знание“. Si! Възможно е то самото да се е обърнало накрая срещу нея — както се обърна срещу вещицата, която познавахме ние с вас.
— Рикори — казах аз, — учудва ме, че тъкмо вие говорите за „тъмното знание“ и как то се обръща срещу този, който го владее… Но за това по-късно. Любовта, омразата и властта изглежда са краката на триножника, върху който гори тъмният пламък; те са опорите на сцената, от която скачат куклите, сеещи смърт…
А известно ли ви е кой е първият майстор на кукли, за когото има запазени свидетелства? Не? Един бог на име Хнум, съществувал много преди еврейския Йехова, който също е бил майстор на кукли, както знаете. Нали си спомняте, че направил две в Рая, вдъхнал им живот, но им дал само две неотменни права: първото — да страдат; второто — да умрат. Хнум е бил далеч по-милостив бог. Той не отменил правото на смърт, но не смятал, че куклите трябва да страдат. Харесвало му да ги гледа как се наслаждават на краткия си живот. Този Хнум бил толкова древен, че е царствал в Египет много преди на някой да му хрумне да построи пирамидите и сфинкса. Той имал брат бог, Кефер, който бил с глава на бръмбар. Кефер изпратил някаква мисъл, която прошумоляла като слаб вятър по повърхността на Хаоса. Тази мисъл оплодила Хаоса и от него се родил светът…
Само едно прошумоляване по повърхността, Рикори! Ами ако беше пробола кожата на Хаоса… или бе проникнала още по-дълбоко… в сърцето му… какво ли би представлявало човечеството сега? И все пак, само прошумолявайки, мисълта създала това, което днес зовем човек. Оттук нататък работата на Хнум била да прониква в утробите на жените и да оформя тялото на детето, което било в тях. Наричали го Бог-Грънчар. Именно той бил този, който по заповед на Амон, най-великия от по-младите богове, моделирал тялото на царица Хатшепсут, която Амон заченал, лежейки с майка й в облика на фараона, нейния съпруг. Поне така твърдят летописците от онази епоха.
Хиляда години преди това живял един принц, когото Озирис и Изида много обичали — заради красотата, смелостта и силата му. Те смятали, че никъде по земята няма подходяща жена за него. Ето защо повикали Хнум, Бога-Грънчар, да направи съпруга за принца. Той дошъл с дългите си ръце, досущ като тези на… мадам Мандилип… И също както нейните, всеки пръст бил живо същество. Оформил от глина толкова красива жена, че дори богинята Изида изпитала завист. Египетските богове обаче били изключително практични — те приспали принца, поставили до него жената и ги сравнили — точната дума в древния папирус е „нагодили“. Но за беда тя не му подхождала. Била твърде малка. Затова Хнум създал друга кукла. Но тя пък била твърде голяма. И едва след като били направени и унищожени цели шест кукли, била постигната истинска хармония, боговете били удовлетворени, а щастливият принц получил идеалната съпруга — която била кукла.
Векове след това, по времето на Рамзес III, се появил някакъв мъж, който открил тайната на Хнум, Бога-Грънчар. Цял живот я търсил. Вече бил стар, прегърбен и съсухрен, но страстта му към жените била все още силна. Единственото, до което се домогвал чрез тайната на Хнум, било да задоволява своята похот. Но му трябвал модел. А кои били най-красивите жени, които би могъл да използва за тази цел? Естествено съпругите на фараона. Затова той измайсторил кукли по подобие на слугите, които придружавали фараона, когато той посещавал съпругите си. Направил и модел, който много приличал на самия фараон, вселил се в него и го одухотворил. Неговите кукли го внесли на носилка в царския харем, като минали покрай стражите, които заедно със съпругите на фараона помислили, че това е самият фараон. И му доставили съответното удоволствие.
Само че когато си тръгвал, влязъл истинският фараон. Представете си каква ситуация се получила, Рикори — внезапно, чудодейно, в собствения си харем — фараонът в два варианти! Тогава Хнум, като видял какво станало, посегнал от Небесата, докоснал куклите и ги лишил от живот. Те паднали на пода и всички видели, че били най-обикновени марионетки.
Там, където допреди миг стоял единият фараон, лежала кукла, а до нея се свивал и треперел съсухрен старец!
Можете да намерите тази история, заедно с изчерпателното описание на съдебния процес, който последвал, в един папирус от онази епоха; мисля, че сега се съхранява в музея в Торино. Описани са и мъченията, на които бил подложен магьосникът, преди да го изгорят. Няма никакво съмнение, че този процес се е провел, папирусът е автентичен. Но какво стои в действителност зад всичко това? Нещо се е случило — но какво е било то? Дали тази история е просто още едно документирано суеверие, или наистина има връзка с тъмното знание?