— Глупак такъв!
Думите дойдоха от устата на Рикори — и въпреки това прозвучаха така, като че ли ги произнесе мадам Мандилип в магическата си стая или през мъртвите устни на Лашна. Отпуснах се на стола си разтреперан.
Рикори се беше надвесил над масата. Погледът на черните му очи беше празен и съвсем безизразен. Обзе ме паника и извиках:
— Рикори! Събудете се…
Ужасната празнота в очите му се стопи като искра; погледът му се фокусира и постепенно започна да ме възприема. Той отново заговори трескаво със собствения си глас:
— Не спя, съвсем буден съм. И повече нямам намерение да ви слушам! По-добре вие ме чуйте, доктор Лоуел! Да върви по дяволите вашата наука! Знайте, че отвъд завесата на материалното, което възпира вашия светоглед, съществуват сили и енергии, които ни мразят, но въпреки това Господ с неведомата си мъдрост им позволява да съществуват. Казвам ви, че тези сили могат да преминат през булото на материята и да се претворят в същества като майсторката на кукли. Да, така е! Вещици и магьосници ръка за ръка със злото! Така е! А има сили, които са настроени приятелски към нас, и те също се проявяват чрез свои избраници. Знайте, че мадам Мандилип е прокълната вещица! — продължи той разгорещено. — Оръдие на злите сили! Курва на Сатаната! Тя изгоря, както се полага на всяка вещица. И ще гори вечно — в ада! Знайте, че малката ви медицинска сестра беше инструмент на добрите сили. И сега тя е блажена в Рая — и така ще бъде завинаги!
Той млъкна, разтреперан от собствения си плам. Докосна ме по рамото.
— Кажете ми, доктор Лоуел, кажете ми честно, сякаш сте пред олтара на Бога и вярвате в Него така, както вярвам аз — тези ваши научни обяснения удовлетворяват ли ви истински?
Много тихо му отговорих:
— Не, Рикори.
Истина беше.