Выбрать главу

Нокаут не обели и дума. Боеше се от Блонди.

— Да вървим — рече Солти и направи знак на момичето и на Нокаут.

— Достатъчно време ти давам — каза Блонди. — Или утре по същото време, или…

— Хайде — подкани Солти.

— Момент! — спря го Блонди. — Къде ще се видим утре?

— Тук, на ъгъла — обеща Солти. — Точно в единайсет.

Блонди седна. Солти си излезе ядосан, а Нокаут уплашен. Солти е опасен тип, с него шега не бива. Сигурно всичко ще направи само и само да не му даде парите. В този миг се появи Крут.

— Мисля, казах ти да не почваш.

— По дяволите, а ти какво искаш? Да не съм извадил револвер? Какво толкова?

— Ядоса го. Току-виж се върнал с някоя банда пистолетаджии. И си отидоха, без да са консумирали. Това са най-малко три порции!

— Солти Бенкс не може в мое присъствие нищо да направи. Не бой се, никакви стрелби няма да има.

— Както и да е, трябва да се изпаряваш. Не искам да рискувам.

— Отивам си, но не, защото ти искаш, а защото повече нямам работа тук. Ясно ли ти е? Какво имаш горе?

— Иди сам да видиш. Горе винаги има по нещо интересно.

— Точно така ще направя. Само да погледна. Не ти искам стоката. Имам си нещо по-добро.

— Върви, върви, може да си намериш нещо.

Блонди блъсна стола си назад и хвърли на масата един сребърен долар.

— Дай ми петдесет цента ресто.

Без да се колебае, Крут му върна петдесет цента. А в същност сметката възлизаше на осемдесет и пет.

Глава 23

Блонди се качи на горния етаж и тръгна по коридора. Едничкото осветление тук бе една мътна крушка в другия край. Посегна на слука към една от вратите. Беше заключена. Втората се отвори веднага. На леглото седеше момиче с червен пеньоар. Блонди продължи нататък. Стигна последната врата и я отвори. Момичето вътре стоеше с гръб към него и гледаше през прозореца. Като го чу, обърна се.

— Здравей — поздрави тя. — Знам кой си.

— Кой съм? — Блонди влезе и застана насред стаята.

— Блонди Найлз.

— Вярно. Какво от това?

— Нали по теб беше полудяла Луиза. Всичко ми беше разправила. Наистина луда беше за тебе.

— Значи я познаваш? — Блонди протегна ръка за поздрав. — Добре ли се познавахте?

— Разбира се. Преди да я убият, все двете сме ходили. А я кажи защо никой не наказа Солти Бенкс за убийството на Луиза?

— Кого?

— Солти Бенкс.

— Отде знаеш, че Солти е убиецът на Луиза? Кой ти каза?

— Той в същност не е убиецът. Наел други двама. Знам.

— Я чуй, да не ме лъжеш? Какво общо е имал Солти Бенкс с тази история?

— Честна дума! Солти казваше, че Луиза била премного умна и само щяла да му пречи, когато се канеше да те пипне за мачовете с Нокаут.

— Хей! — Блонди я разтърси за рамото. — Кой ти е казал всичко това?

— Някакъв, казваше се Джон, Джон Големия. Един от убийците на Солти. Като ми разказа, беше пиян. И ако съзнаваше какво говори, сигурно никога не би се издал. Иначе Солти ще му види сметката.

— Чуваш ли се какво говориш? Ако лъжеш, ще те удуша!

— Не лъжа, честна дума! Луиза ми беше най-добрата приятелка. Ах, как ми се ще да видя Солти Бенкс на електрическия стол!

Блонди се отпусна на леглото, объркан и замаян. Сега вече би удушил Солти.

— Дал на двамата по сто долара, за да я очистят — продължи момичето. — И я очистили, додето вие сте били в някакво заведение вън от града.

Блонди стана, даде на момичето една петдоларова банкнота и слезе на улицата. Прибра се при Дороти. Беше заспала. Блонди не я събуди.

Глава 24

Обедното слънце бавно освети лицето му. Когато лъчите му стигнаха до очите, Блонди се събуди и сънено Замига. Часовникът на масата показваше дванайсет. Дороти все още спеше с полуотворена уста. Беше го чакала до един и половина през нощта. Поколеба се дали да я целуне. Добро момиче беше Дороти. Но сега мисълта му бе заета с Луиза. Никога нямаше да се примири с нейната загуба. Да, той никога няма да забрави Луиза. И заради кея трябва да бъде добър с Дороти. В този миг тя отвори очи. Усмихна се и протегна ръце.

— Къде се изгуби снощи? Накрая заспах.

Той се наведе над нея.

— Дороти, довечера ще убия Солти Бенкс.

— Какво? — Тя се надигна, отметна коса от челото си и ужасена се вгледа в лицето му. — Какво?

— Ще убия Солти.

— Скъпи! — Дороти обви ръце около врата му. — Що за глупости! Нали ще те пипнат! После и тебе те чака същото.