— Той е виновен за смъртта на Луиза.
— Господи! Отде разбра?
— Снощи чух. Ще му го върна.
— Недей, скъпи! Ще те пипнат, няма да ти се размине.
— Мен ми е все едно.
— А защо не кажеш в полицията? Те ще го хванат.
— Имаш ли пистолет?
— Моля те, скъпи, недей! Аз ще отида в полицията и всичко ще им разкажа.
— Вече съм решил. Отмъщението е само моя работа. Но трябва отнякъде да намеря един пистолет.
— Тогава, нека аз! Теб ще те пратят на бесилката. Аз също мога да се справя.
— Само аз. Довечера.
Блонди стана и почна трескаво да се облича. Дороти продължи да го моли да се откаже, но той не искаше и да чуе. Почна да го убеждава, че тъй като знаят за паричните му недоразумения със Солти, веднага ще го открият. Обеща му дори да заминат някъде далече, да забравят Солти, да заживеят безгрижно, спокойно. Облечени и двамата, тръгнаха да закусят в близката гостилница.
— Слушай, Дороти — почна Блонди. — Солти е виновен за смъртта на Луиза. С парите, които щях да спечеля от мачовете с Нокаут, щяхме да се оженим. А Солти си е правел други сметки, Луиза му е пречела да ме завербува и затова е наредил да я убият. А и парите още не ми е дал.
— Не ставай такъв, скъпи!
— Снощи го видях и му казах до довечера да ми намери парите. Обеща. И без това имаме среща довечера. С него е свършено.
— Кой ти каза, че Солти е убиецът?
— Едно момиче от кръчмата.
— Може да те е излъгала. Отде знаеш, че ти е казала истината?
— Била е приятелка на Луиза. И някой й разказал всичко. А тя, понеже знаела, че ние с Луиза… та ми разказа и на мен. Истината каза. Солти е.
— Скъпи, тогава да намерим някой друг за тази работа!
— Аз сам ще я свърша. Искам да го видя как ще умре, как ще падне и няма да може да стане… Кучият му син!
— А после ще те турят на стола. Нима не знаеш?
— Не ме е грижа. И без това за нищо не ме бива. За нищо! Почнах с бокса, пропаднах. Никой не пожела да ме ангажира. Трябвах им само колкото да има кого да бият техните боксьори, за да си прибират печалбите от залаганията. За нищо не ме бива. Каква е ползата да си едно нищо? По-скоро със себе си ще свърша, отколкото да дам Солти другиму. Поне една полезна работа в живота…
— Не е вярно, скъпи. Досега не си имал случай да опиташ. Попадал си все на такива като Солти Бенкс, дето и пукната пара не дават за тебе.
— Сега вече никой няма да ме вземе.
— Но и аз мога да ти помогна.
— Как?
— Като ти уреждам мачовете и се грижа за залаганията.
— Не можеш. Нали Луиза се помъчи да ме защити. Солти се разправи с нея. Никому не би позволил да му се бърка в работата.
— А защо все за Солти Бенкс мислиш? Нима няма и други менажери на тоя свят?
— Къде са, по дяволите? Не, Дороти, сега никой вече няма да ме вземе. Никой.
— Моля те, не се забърквай в такива истории заради Солти! Не заслужава.
— За него аз и пет пари не давам! Важна е Луиза. Солти Бенкс не ме интересува. Само ще го напълня с олово и толкоз! Ще го накажа заради Луиза.
— Добре, щом не искаш да ме слушаш, кажи поне с какво да ти помогна.
— Иди и ми намери един добър пистолет. С шест патрона. Ще те чакам у дома.
— Добре, скъпи. Всичко ще направя. И веднага се връщам при тебе.
— Чакам те. Колко си добра, Дороти!
Глава 25
Мисиз Бокс сновеше безшумно с филцовите си пантофи от третия етаж до избата. Когато трябваше да се качи при жените, викаше Джеки да й помага. В останалото време се забавляваше с него в спалнята си. Герти бе обещала още предната вечер да доведе някой мъж, но се прибра сама. Сега отново бе отишла в града, за да пипне някого, който би заместил Блонди. Пациентките горе лежаха будни, мъчеха се и очакваха лекаря. Той и сега с нищо не би им помогнал, но те все се надяваха. Минаваше вече час от обичайното време за визитация и повечето вече бяха загубили надежда. Болките, дължащи се на липсата на всякакви грижи, бяха сами за себе си достатъчни, за да предизвикат смърт. Най-малкото я ускоряваха. Мисиз Бокс бе длъжна в отсъствие на лекаря да им помага, но за нея много по-важно бе да изнамира ония измежду тях, които би могла да смъкне долу, за да приеме нови. Чаршафите на леглата не се сменяха със седмици. Замърсеше ли се едната страна, тя обръщаше чаршафа от другата.
Мисиз Бокс се затвори в стаята си с Джеки и се заослушва кога ще се върне Герти с поредния мъж. Сега й трябваше нов.
-------------------------------------
Събота вечер беше най-оживеното време в крайпътното заведение на Джокас, приятеля на Солти, единствен собственик и управител на увеселителната къща. В събота всички се качваха на горния етаж за общия танц. Минаваше за костюмиран. Мъжете си слагаха престилки и гумени ботуши, момичетата се събличаха. Музиката гръмваше и всички почваха да танцуват. Почивката се даваше след полунощ. Слизаха долу да пийнат на бара и да се помотаят за четвърт час и после отново се качваха да гледат представлението. Сега танцуваха само момичетата, а мъжете гледаха и си избираха. Избереше ли някой момиче, отиваше да си го вземе. Случваше се неколцина да се спрат на една и тогава почваше боят. Тези сбивания биваха кулминационната точка на съботната програма. В тях участваха абсолютно всички. Захващаха с добре насочени ъперкъти и смазващи челюстите удари и свършваха с това, че накрая всеки биваше добре набит и повече нищо не можеше да направи с момичетата. При тази фаза запалваха отново лампите и келнерите поднасяха коктейли.