Братя Грим
Горската къща
В малка къща край гората живеел беден дървар с жена си и трите си дъщери. Една сутрин, като отивал да сече дърва, казал на жена си:
— Изпрати голямата ни дъщеря да ми донесе обяда. А за да не се загуби — добавил той, — ще взема просо и ще ръся по пътя.
Когато станало пладне, момичето взело едно гърне със супа и тръгнало. Ала врабчетата били изкълвали просените зърна и момичето не могло да намери пътя. Тръгнало наслуки и навлизало все по-навътре в гората. Слънцето залязло, станало тъмно; дърветата зашумели в мрака, чувал се само зловещият писък на кукумявките. Момичето изтръпнало от страх. Изведнъж то съзряло светлинка в далечината, която трепкала между дърветата. „Там сигурно живеят хора, те ще ме подслонят през нощта“ — помислило си момичето и се запътило към светлината. Скоро стигнало до една къща, почукало на вратата и отвътре се обадил дрезгав глас:
— Влез!
Момичето отворило вратата и видяло беловлас старец, който седял до печката, подпрял лице върху дланите си, а бялата му брада се спускала до земята. До него лежали три животни: една кокошчица, едно петле и една пъстра крава.
Момичето казало на стареца, че се е загубило в гората и го помолило за подслон.
Старецът казал:
— Дукс! — отвърнали животните.
Това навярно означавало „съгласни сме“, защото старецът продължил:
— Тук има всичко в изобилие. Отиди в кухнята и ни сготви нещо вкусно за вечеря.
Момичето отишло в кухнята и сготвило вкусна гозба. Но за животните не се сетило. Сложило блюдото на масата, седнало до беловласия старец и добре си хапнало. Като се нахранило, казало:
— Много съм уморена. Къде има легло, за да си легна?
Тогава животните казали:
Но старецът казал:
— Качи се по стълбата. Там ще видиш стая с две легла. Постели чисти чаршафи и си легни. След малко и аз ще дойда да си легна.
Момичето се качило в стаята, постлало чисти чаршафи и легнало в едното легло, без да дочака стареца. Старецът дошъл, видял, че момичето си е легнало и недоволно поклатил глава. И като видял, че е заспало дълбоко, отворил един капак на пода и то пропаднало в избата.
В същото време дърварят се прибрал у дома и се скарал на жена си, че го е оставила гладен цял ден.
— Не съм виновна — отговорила тя. — Дъщеря ни тръгна с обеда, но сигурно се е загубила по пътя и утре ще се върне.
На сутринта дърварят станал рано и преди да отиде да сече дърва, поръчал на по-малката си дъщеря да му занесе храна.
— Ще взема малко леща — казал той, — ще ръся по пътя, за да не се загубиш.
По пладне момичето тръгнало с една кошница, но както и предишния ден, горските птици били изкълвали лещените зърна. Момичето дълго се лутало из гората, докато се спуснала нощта. Накрая стигнало до къщата на беловласия старец, влязло и помолило за подслон. Старецът отново попитал животните:
Животните пак отговорили:
— Дукс!
И всичко станало както предишния ден: момичето сготвило вкусна гозба, хапнало и пийнало със стареца, но не се сетило за животните. А когато попитало за легло, те отговорили:
Когато заспало, старецът дошъл, погледнал, поклатил недоволно глава и го пуснал в избата.
На третата сутрин дърварят казал на жена си:
— Днес ще изпратиш най-малката ни дъщеря да ми донесе обяда. Тя винаги е била добра и послушна, ще върви все по пътя и няма да скита насам-натам като сестрите си.
— Нима ще загубя и най-милото си чедо?
— Не се тревожи — казал бащата, — това момиче няма да се загуби. То е умно и разбрано. Освен това ще взема грахови зърна — те са по-големи от лещените и ще му показват пътя.
Ала когато момичето тръгнало към гората с кошница в ръка, гургулиците били вече изкълвали граховите зърна и то не знаело накъде да върви. Разтревожило се, уплашило се и непрекъснато си мислело как добрата му майка ще плаче, ако не се прибере у дома. Най-сетне, когато съвсем се стъмнило, то зърнало светлинката и спряло пред горската къща. Помолило любезно да го приютят през нощта, а беловласият старец попитал отново животните: