— Дукс! — отговорили животните.
После момичето отишло до печката, погалило кокошчицата и петлето, почесало пъстрата крава между рогата. А след това сварило вкусна супа, сложило блюдото на масата и казало:
— Може ли аз да ям до насита, а добрите животни да стоят гладни? В кухнята има всичко, ще се погрижа най-напред за тях.
Отишло в кухнята, взело ечемик и го изсипало пред кокошчицата и петлето, а на кравата донесло цял наръч ухаещо сено.
— Хапнете си сладко, мили животни — казало то, — а пък ако ожаднеете, ще ви донеса и прясна водица.
След като нахранило и напоило животните, момичето седнало до стареца и изяло толкова, колкото било останало. След малко кокошчицата и петлето мушнали главици под крилата си, а пъстрата крава притворила очи. Тогава момичето казало:
— Не е ли време да спим?
Старецът попитал животните:
— Дукс — отговорили животните.
Момичето се качило в стаята, постлало чисти чаршафи и когато всичко било готово, старецът дошъл и легнал в едното легло. Момичето легнало в другото и заспало.
Спало спокойно до полунощ, когато изведнъж се събудило от страшен шум. Всичко пращяло, вратата се отворила и се блъснала в стената, гредите скърцали. Накрая се чул страшен трясък сякаш рухнал покривът. Но скоро всичко утихнало и момичето отново заспало.
Ала когато на другата сутрин слънцето изгряло и то се събудило, се смаяло от почуда. Лежало в разкошна зала; по стените върху зелена коприна растели златни цветя; леглото било от слонова кост, а завивката — от червено кадифе. Пред леглото имало пантофки, везани с бисери. Момичето помислило, че сънува, но влезли трима прислужници и го попитали какво ще заповяда.
— Излезте — отговорило момичето. — Аз веднага ще стана и ще сваря супа на стареца, а после ще нахраня гиздавата кокошчица, гиздавото петле и гиздавата пъстра крава.
Помислило си, че старецът вече е станал и погледнало към леглото му, но там лежал не той, а някакъв непознат човек. Момичето го разгледало и видяло, че е много красив и е съвсем млад. В този миг той се събудил и казал:
— Аз съм царски син и бях омагьосан от една зла вещица като беловлас старец. Тя превърна и тримата ми прислужници в кокошчица, петле и пъстра крава. Само някое момиче с добро сърце, което обича не само хората, но и животните, можеше да развали магията. Дойде ти и понеже си добра и милостива, в полунощ настъпи моето избавление.
След това царският син заповядал да приготвят разкошно сватбено пиршество.
— А къде са моите сестри? — попитало момичето.
— Затворих ги в избата, а утре ще ги заведат в гората да слугуват на един дървар дотогава, докато се научат да бъдат добри с животните.