Това обръщение към лесничея немалко слиса собственика на странноприемницата. Досега изобщо не беше чувал старият Вундерлих да има толкова солиден братовчед на такава високопоставена служба. Уважението му към простичкия лесничей изведнъж нарасна многократно. Междувременно Вундерлих промърмори нещо, поклати няколко пъти глава и накрая каза:
— Хмм, дали съм съгласен, или не! Едно горещо кафе, и то направено чисто и силно, в такъв студен ден като днешния не е за пренебрегване. Но…
— Е? — попита Арнд. — Какво „но“? Казвайте, де!
— Бих предпочел един юнашки грог! — направо изтърси лесничеят.
Арнд се разсмя.
— Тогава значи един юнашки грог за господин лесничея! А аз оставам на кафе!
Кръчмарят се отдалечи. Вундерлих извади неизбежната лула, натъпка я с тютюн и бавно и обстоятелствено я запали. Арнд пък си взе пура.
— Тъй! — обади се Вундерлих. — Дотук приключението страшно ми харесва. Сега може да продължава и по-нататък. Всичко ли смятате да разкажете на кръчмаря?
— Само най-необходимото. Всъщност искам да получа от него важни сведения.
— Наистина ли мислите, че може да ви бъде полезен?
— Да, мисля. Не си ли спомняте какво ви казах снощи? Че нашият общ приятел Едуард Хаузер е бил изигран от някакъв непознат, който сигурно му е поставил тази клопка тук, в „Златния вол“? Навярно съдържателят е видял двамата да разговарят, може и да ги е наблюдавал по-дълго, не е изключено да си спомни за онзи негодник и да…
— Мътните го взели! — намеси се лесничеят. — И ето че кучето поема вече по следата! Естествено! Наистина сте голям хитрец, господин братовчеде. — При тези думи той се почеса зад ухото и продължи: — Колкото и да е близка до ума тази мисъл, трябва да си призная, че нямаше да ми хрумне, макар да съм учил как се проследява диря.
В същия миг разговорът между двамата беше прекъснат. Най-напред кръчмарят донесе грога за Вундерлих, а веднага след това сервира и кафето на Арнд. После, без да ги пита, се настани на масата им. Лесничеят седна по-удобно на стола си и с доволното изражение на човек, който след последния звънец в театъра с нетърпение очаква започването на някоя интересна пиеса, Арнд се обърна към съдържателя с думите:
— Значи до ушите ви е стигнал слухът, че Горския призрак е бил заловен и отведен в затвора, така ли?
— Да, така е. Хората разправят, че бил някакъв младеж от Хоентал, син на много свестни тъкачи.
— И по-нататък?
— Ах, това е нечувана история! В цялата работа било забъркано и някакво момиче. То било стреляло по един от преследвачите на престъпника.
— Е — отвърна Арнд най-невъзмутимо, — струва ми се, че понякога хората си приказват съвсем безотговорно. Ще ви открия истината. Но добре запомнете, драги, онова, което чуете сега от мен, на първо време ще си остане между нас! Дяволите ще ви вземат, ако се изпуснете пред някого!
— Господине, как бих могъл! Давам ви думата си, че ще си държа устата затворена!
— Да приемем, че ще е така — кимна Арнд. — Впрочем, още от първата ни среща знаете, че ви имам доверие. А сега внимавайте! Младият човек, когото са арестували като Горския призрак, е невинен!
— Охо!
— Гарантирам за него, а вие знаете кой съм аз. Той е мой помощник.
— Ваш помощник ли?
— Ами да, той ми помага при издирването и разкриването на Горския призрак.
— Мътните го взели! Е, как тогава са го тикнали в затвора?
— Сега-засега е само в предварителния арест, господин съдържателю. Това все още съвсем не е като да си затворник с присъда.
— И все пак! Необходима е голяма доза глупащина, за да постъпят така с невинен човек.
— Просто са се заблудили. Ами ако тази заблуда е била старателно подготвена от врагове на младия човек?
— Това би било безподобна подлост. Мерзавците, надробили тази каша, би трябвало да бъдат…
— … заловени и самите те тикнати в затвора. Нали? Е, виждате ли, точно това искам да направя. Искам да спипам онзи негодник и тъкмо за тази цел се нуждая от помощта ви, господин съдържателю.
— От моята помощ? Господине, с удоволствие се поставям на ваше разположение. Какво ще трябва да направя?
— Да ми опишете човека, който тук, в „Златния вол“, е оплел в мрежите си един нищо неподозиращ младеж на име Едуард Хаузер от Хоентал, който попаднал в поставения му капан вместо истинския Горски призрак.
Арнд изговаряше всяка дума бавно и подчертано внимателно. Беше толкова спокоен, сякаш ставаше въпрос за някаква все пак важна, но съвсем обичайна сделка. Но затова пък Вундерлих бе обзет от такова силно вълнение и въодушевление, че, кажи-речи, остави лулата си да угасне. Най-съсредоточено наблюдаваше кръчмаря, който пък от изненада зяпна с уста и доста време забрави да я затвори.