Тъй продължиха да разговарят в същия стил и когато доблестният лесничей Вундерлих стигна вече до третия си грог, приказките му станаха още по-неясни. Ловджийската му фантазия се развихри дотам, че най-сетне леко вкиснатият и засегнат съдържател на „Златния вол“ махна с ръка и каза:
— Хайде, стига толкова, господин лесничей! Не обичам да ме правят на глупак!
В същото време Арнд седеше в стаята на криминалния комисар, който отначало го посрещна резервирано и хладно, но след като посетителят му представи служебната си легитимация и пълномощията си, стана извънредно любезен и приветлив.
— Моля да ми изложите по каква работа идвате при мен, господин Арнд.
— Става въпрос за младото момиче и особено за младежа, които са задържани през нощта в Хоентал.
— Досещах се, че ще е заради тях — кимна комисарят. — По-настоящем този случай е най-важното нещо, с което се занимаваме тук. Вие познавате и двамата, така ли?
— Отскоро, но затова пък ги познавам много добре.
— А имената им, семействата, начина на живот и конкретните обстоятелства по време на задържането им?
— Посветен съм във всичко.
— А знаете ли също, че арестуваният младеж е под силното подозрение, че е Горския призрак?
— И това ми е известно. Но е голяма заблуда!
— Така ли мислите, господине? Е, всичко предстои тепърва да се докаже. Една задача, която не ми се вижда толкова лесна, макар и на самия мен да не ми се вярва кой знае колко, че сме спипали истинския Горски призрак.
— О, веднага мога да ви дам едно доказателство! Не е възможно Едуард Хаузер да е Горския призрак по простата причина, че е моята дясна ръка.
— Какво? Младият Хаузер е вашата дясна ръка?!
— Разбира се. От няколко дни съм в този край, защото много ми се иска да открия и да заловя тайнствения Горски призрак. За целта ми беше необходимо да си осигуря помощта на някой от местните жители. Известни особени обстоятелства ме насочиха към Едуард Хаузер. Съвсем неусетно за него го подложих на проверка, установих, че е почтен и свестен младеж и… е, и го направих свой помощник.
— А ето че сега, кажи-речи, във ваше присъствие го арестуват с подозрението, че е Горския призрак! Наистина е забавно!
— На мен никак не ми се струва толкова забавно — сериозно отвърна Арнд. — Напротив, жал ми е за Хаузер и затова дойдох при вас. Той е невинен и искам да издействам освобождението му. За целта мога да ви бъда полезен с най-различни сведения и наблюдения и се надявам така да стигнем до напълно задоволителен резултат. Мога ли да попитам дали имахте вече някакви подозрения относно Хаузер? Самият вие смятахте ли го за Горския призрак?
— Не. Само до преди ден-два нито бях виждал този младеж, нито бях чувал за него.
— Значи някоя трета страна ви е насочила вниманието към него, така ли?
— Да.
— И кой го направи?
— Фриц Зайделман, синът на търговеца от Хоентал. Той дойде при мен и ми показа едно писмо, което Хаузер изпратил до един от местните търговци на име Щраух, като го подписал с „Горския призрак“.
— Знам за това писмо.
— Така ли? Това е важно. Как узнахте за него?
— Хаузер сам ми каза за писмото. В своята смайваща наивност отначало смятал глупавия си номер за чудесно хрумване, но после все пак го обзело безпокойство, че така може да си навлече големи неприятности.
— Хмм! Както виждате, неприятностите никак не закъсняха.
— И аз от това се опасявах. Дано властите не придадат на писмото кой знае каква тежест.
— След като се изясни истинското положение на нещата, сигурно няма, макар само по себе си писмото да е безспорно доказателство за едно незаконно и наказуемо действие. Разбирате ме, нали?
— Напълно. И все пак трябва да се вземе предвид, че Хаузер е написал тези опасни редове, обзет от известен страх за своята любима!
— Знам. Баща му ми разказа някои неща, а и после, докато пътувах заедно с двойката за града, двамата млади ме запознаха с доста подробности. Така лека-полека все повече се убеждавах, че Едуард Хаузер…
— … е невинен и почтен младеж — допълни Арнд.
— Сигурно — призна комисарят, — но тъй като веднъж следствието е започнало, трябва да бъде доведено до край. Можем да освободим младия Хаузер едва след като получим достатъчно доказателства за неговата невинност. Вие в състояние ли сте да ги дадете?
— Да, господин комисар.
След тези думи Арнд най-подробно описа наблюденията си през онази нощ в дома на Зайделманови, които беше направил от покрива на ниската складова постройка. Но за лъскавото бижу си замълча.
С най-голямо напрежение комисарят следеше разказа му.