— Вашите изводи и догадки ми се струват толкова естествени и логични, че, кажи-речи, съм склонен да се присъединя към тях — каза той накрая, без да попита защо през онази вечер Арнд тайно се е промъкнал в двора на Зайделманови, — но — продължи той — между дантели и дантели може да има разлика.
— Може — кимна Арнд, — но в дадения случай сигурно става въпрос за черни дантели с фино изработени фигурки на полумесеци и точки между линии, пресичащи се под прав ъгъл. Вярно ли е, господин комисар?
— Наистина, вярно е!
— Знаех си — продължи детективът. — Предполагам, че разполагате с дантелите, намерени у младия Хаузер. В единия си край те непременно ще паснат съвсем точно с парчето, от което са били отрязани. А то трябва да се потърси у Зайделманови. И още нещо: вярвате ли, че Фриц Зайделман си е губил времето да търси конци в дома на Хаузерови, за да зашие дантелите под подплатата на палтото?
— В никакъв случай. Ако предположим, че догадките ви са верни, той е взел от къщи и иглата, и конците.
— Как извадихте дантелата от палтото? — осведоми се детективът.
— С джобното си ножче срязах подплатата.
— Много добре! Значи шевът е останал непокътнат?
— Напълно! И лесно ще се разбере дали първоначалният шев е разпран от чужда ръка и дали после отново е бил зашит със съвсем друг конец. Нека проверим веднага! Палтото на Хаузер виси в съседната стая.
Полицейският служител излезе, но скоро се върна с дрехата и я разпростря върху масата.
Арнд внимателно огледа подплатата.
— Предположението ми е вярно — каза той най-накрая. — Шивачът е работил с тънък копринен конец, а ето тук долу виждате мястото, където подплатата е била разпрана, а после отново зашита с едри, припряно направени бодове, и то със съвсем друг, по-дебел конец.
— Ще трябва да потърсим у Зайделманови такива конци — кимна комисарят. — Ако всичко това излезе вярно, значи си имаме работа с такава подлост и мерзост, каквито не съм срещал, откакто съм на служба в полицията.
— И които ни позволяват да направим и други изводи — сухо добави Арнд.
— Какви?
— Защо Зайделманови ще полагат чак такива усилия, за да лепнат върху Едуард тъмното петно, че той е Горския призрак? — отвърна Арнд на въпроса с въпрос.
— Според мен от омраза, от жажда за отмъщение, господин Арнд.
Детективът се усмихна. В този момент почувства превъзходството си над комисаря, защото всъщност наистина знаеше повече от него.
— Добре, нека речем, че е за отмъщение! Но тази жажда за отмъщение е придобила вече такива измерения, които надхвърлят всякакви граници. Сам знаете, господин комисар, че тук в града младият Хаузер е получил от някакъв непознат уж много важни документи, които е трябвало тайно да пренесе през границата, нали?
— Естествено, че го знам. Тези документи са у мен и след като ги прегледах, мога да заявя, че…
— Е?
— … че са без каквото и да било значение. С изключение на едно коварно измъдрено писмо, с което навярно са подлъгали Хаузер, те представляват само набързо нахвърляни безсмислици. Между тях се намират и няколко съвсем празни листа.
Арнд отново се усмихна.
— Виждате ли, господин комисар, точно това очаквах да чуя. Хаузер е бил жестоко измамен.
Комисарят кимна бавно и замислено.
— Само се пита от кого?
— Мога да ви осведомя. Човекът се нарича Михаловски. Полицейският служител скочи на крака, сякаш бе изхвърлен от пружина.
— Какво казахте?
— Въпросното лице се нарича Михаловски.
— Вие знаете името на измамника?
— На първо време само името, но не и нещо друго. Обаче разполагам с описанието на това лице и се надявам да попадна на следите на негодника, който едва ли е смятал за възможно да бъде разкрит, иначе щеше да внимава повече и щеше да направи всичко необходимо онова фалшиво измамническо писмо никога да не попада в ръцете на полицията. Впрочем той е близък познат и приятел на семейство Зайделман.
Комисарят подсвирна през зъби.
— Аха, оттам ли духа вятърът?… Господин Арнд, ще трябва да ми разкажете всичко най-подробно.
И Арнд му разказа, разказа му случилото се толкова убедително, че накрая полицейският служител му стисна ръката с думите:
— Оказахте ни голяма услуга, господин… колега. Постепенно започнах да виждам нещата по-ясно. Младият Хаузер няма да остане дълго в предварителния арест. Неговият случай е вече, кажи-речи, разрешен, само… не знам дали се досещате какво още липсва.
— Все още липсват доказателства за вината на другата страна. Ще направя всичко, което е по силите ми. Ще се помъча да издиря господин Михаловски.
— Същото ще опитаме и ние по служебен път. Струва ми се, колега, че по този случай сигурно това не ни е последният разговор.