— Човече, как си го представяте всъщност? — избухна Зайделман. — Вярно, че аз отговарям за касата, но имам право да извършвам плащания от нея само по изричното нареждане на управителя. Освен това ми се ще да ви попитам дали изобщо сте били на онова събрание в неделя!
— Не — призна си десенаторът. — Имах много работа и…
— Ясно! — прекъсна го Зайделман. — Щом е така, не бива да храните никакви надежди… нищо няма да получите.
— Боже мой, защо?
— Защото естествено най-напред трябва да имаме предвид участниците в сказката, които са заявили подкрепата си на високите цели, преследвани от моя брат. И сам можете да си представите, че ще получим предостатъчно подобни молби.
Вилхелми пое дълбоко въздух.
— Разбирам ви, господин Зайделман — каза той унило. — Мизерията на хората в планините е голяма. Но, повярвайте ми, в момента моето семейство наистина е от онези, които най-спешно се нуждаят от помощ. Не, моля ви, не ме прекъсвайте! На самия мен ми беше невъзможно да присъствам на неделната сказка, но моята тъща е била там. Знам със сигурност, че дори е пожертвала последните си два пфенига за въпросната каса и следователно тя във всички случаи е от хората, които са се обявили в подкрепа на високите цели и идеали на вашия брат. Затова нека приемем, че говоря от името на тази старица, която заедно с мен е изпаднала в беда! Не би ли могло да се направи така, че…
— Страшно сте изобретателен, драги ми Вилхелми — усмихна се Зайделман и лицето му прие гадно и жестоко изражение. Както изглеждаше, той напълно съзнателно се наслаждаваше на мъките на този човек, застанал пред него в унизителната роля на смирен просител. Търговецът имаше такъв вид, сякаш изпитваше голямо удоволствие от това, че може да накара десенатора да преживее такива тежки и горчиви минути. — Вие непрекъснато измисляте все нови и нови трикове, за да се измъкнете някак от затрудненото си положение, но трябва да ви заявя, че няма да стане така, както сте си наумили.
В този момент Вилхелми вдигна глава. Няколко секунди внимателно се взира в лицето на своя мъчител. Уплаши се. Онова, което прочете в него, бе неумолимост и жестокост. Разбра, че всяка надежда за помощ е напразна.
Десенаторът изправи гръб и изпъна рамене. Твърдото му решение да не позволява повече да го измъчват съвсем безполезно, се изписа по лицето му. Вече беше отворил уста, за да каже няколко твърди думи, които щяха да сложат край на безплодния разговор, когато Зайделман, изглежда, правилно разгадал какво може да означава стегнатата стоика и изражението на другия, изведнъж омекна.
— Вилхелми — поде той, като се изправи пред десенатора, — вие знаете, че винаги съм бил благосклонен към вас.
Художникът го изгледа подозрително, понеже за пръв път чуваше търговецът да му говори с такъв тон.
— Така ли е, или не е? — продължи Мартин Зайделман.
— От друга страна, вие също знаете много добре, че аз винаги съм работил добре — отвърна Вилхелми, избягвайки прекия отговор.
— Работил, не работил добре… заради вас не мога да погазя принципите си. Но все пак може би всичко ще може да се уреди другояче. По какъв начин сте работили този път? Първо само цветовете ли съчетавате, или направо изцяло изработвате десените?
— Изцяло ги изработвам.
— Значи все пак някои от петте са напълно готови, нали?
— Вече имам четири готови. Вчера преди обед започнах последния десен.
— Ами че тогава вземете четирите и ми донесете листовете! Така ще мога да ви изплатя възнаграждението, без да нарушавам принципите си и да се излагам на опасността от загуба.
— Наистина това е изход! — облекчено въздъхна Вилхелми. — Изобщо не се сетих за тази възможност.
— Хайде, вървете! Ще ви чакам тук. Вилхелми се втурна навън и само след броени минути се върна, останал без дъх.
— Я сега да видим! — снизходително каза Зайделман. Той взе листовете в ръка и започна да ги оглежда. Постепенно лицето му придоби недоволно и навъсено изражение. После се приближи до прозореца, за да може по-добре да вижда.
— Хмм! — разочаровано промърмори той. Вилхелми внезапно почувства как надеждите му се стопяват. Зайделман се обърна към него с думите:
— Това оригинални скици ли са? — попита търговецът, поглеждайки изпитателно Вилхелми. — Искам да кажа… това ваши собствени проекти и идеи ли са?
— Разбира се!
— Не сте ли виждали нещо подобно преди това?
— Но, господин Зайделман, какво означават тези въпроси? Всички десени, които ви предавам, са плод на лично мои идеи и са съвършено нови разработки.