— О, напротив! — възрази госпожа Паулине. — Горския призрак нарушава законите. Този човек е не само контрабандист, а е и убиец, а който сключва с него споразумения, също може да очаква съд и присъда.
— Но, жено! Вразуми се, де! Може и да си права, но не бива да забравяш какви заплахи изрече срещу мен Горския призрак! Ако не се бях съгласил с предложението му, щях да си създам в негово лице опасен враг, а това можеше да ми струва живота. Горския призрак няма да се поколебае да ликвидира някой свой противник.
Жената въздъхна и замълча. Но затова пък изведнъж, без някой да го беше подканил, десенаторът заговори:
— Да, това може да се очаква от него — съгласи се той с брат си. Горския призрак е безскрупулен и жесток. Самият аз го изпитах на гърба си.
Мелничарят му хвърли учуден поглед.
— Ти ли? — попита го. — Че нима имаш някакво вземане-даване с него?
Десенаторът само кимна и ъгълчетата на устата му се свиха. После каза:
— Донякъде! За съжаление! Този подлец поиска от мен да изпълнявам куриерски поръчки за него. Досега, все още не е успял да ме склони, макар че положи големи усилия.
— Значи е разговарял с теб, така ли?
— Да. На няколко пъти ме издебва, когато вечерно време излизам за около половин час на въздух, за да си почина от работата. Този човек е колкото нахален, толкова и хитър и умее да се възползва от удобни за него случаи. Той знае, че съм в тежко положение, а както е известно, нуждата закон изменя. Той на това и разчита. Изпаднал ли си в беда, боледуват ли жената и децата ти, боледуват ли тежко, тогава приемаш всякаква помощ и си склонен да не се вслушваш много-много в гласа на съвестта, на който иначе всеки почтен човек винаги обръща внимание. Можете да си представите колко ми беше трудно на три пъти да отхвърлям предложението на този изкусител. Винаги ми обещаваше по един лъскав талер само за да отнеса някакво писмо в близката околност. Но устоях на тази съблазън.
— Блазе ти! — кимна мелничарката. — Чистата съвест… Но тя не успя да продължи. Ядосан, мъжът й я накара да млъкне с едно рязко махване на ръката.
— Не говори така, жено! Сигурно е, че не съм негодник и винаги съм гледал ръцете ми да останат чисти. Но човек трябва някак да живее, а още повече ако е глава на семейство, той има задължения към близките си. Сама виждаш какво е донесла моралната устойчивост на моя брат. Нищо, освен мизерия! Кой знае как и колко хора е настроил срещу него Горския призрак и преди всичко самия Зайделман! И това ще продължава, ако той реши и по-нататък да се опъва. Мислех си, че преди малко достатъчно убедително ви обясних нещата. Законно — незаконно, все едно. Стигнал съм до извода, че обърне ли се към теб Горския призрак за нещо, не бива да му отказваш. Иначе в Хоентал, а и изобщо в този край за теб няма да има оправия. Ако това положение на нещата се струва на властите непоносимо, нека намерят някакъв изход и нека сложат край на престъпленията на краля на контрабандистите. Ама изобщо не са в състояние да го направят. Неспособни са да ни защитят срещу този безскрупулен тип, тъй че ние сами трябва да се погрижим за себе си. Братко, ако си умен, занапред постъпвай според това, което чу от мен!
Жената не каза нищо, а десенаторът бе станал много замислен.
— Да, да — промърмори той като на себе си, — пак ще си помисля. — После изведнъж стана. — Трябва да си вървя. Моите хора сигурно ме очакват с болезнено нетърпение.
— Тогава ще отида да взема парите — каза мелничарят. Той се отдалечи и след малко донесе обещаните четирийсет марки. Очите на десенатора заблестяха от радост и вълнение, докато ги прибираше в джоба си.
— Братко, това се казва да помогнеш на хора, изпаднали в крайна нужда! — рече той. — Сега ще можем да се нахраним! А семейството ми може и да оздравее.
— Може би парите ще ти стигнат за някоя и друга седмица.
— Ще ги харча страшно пестеливо и преди всичко още тази нощ в отоплената стая ще нахвърлям няколко нови десена, които сигурно ще станат хубави.
Шестнадесета глава
Между вечерта и утрото
Арнд и Вундерлих се върнаха от окръжния град в лесничейството. Ратаят Кристиян получи доста голям бакшиш, който усмихнато пъхна в джоба си. Парите, които трябваше да получи неговият господар за направената услуга, бяха собственоръчно предадени от лесничея още през следобеда на същия ден. Той сам предложи да свърши тази работа, защото веднага разбра, че няма да го свърти в къщи. Измъчваше го безпокойство, както и трескаво очакване на обещаното му от Арнд приключение.
Среща с Горския призрак! Иха-а, та това беше съвсем по вкуса на лесничея. Не беше в състояние да мисли за нищо друго. А както е известно, комуто сърцето прелива от вълнуващи чувства, той не може да мълчи и тъкмо затова на добрия и почтен съпруг му беше страшно трудно да си държи устата затворена пред своята Бербхен.