Тъй като все още беше февруари, мракът се спусна сравнително рано, още повече, че небето се бе покрило с тънки облаци, които не пропускаха нито лунната, нито звездната светлина.
Този път вечерята в лесничейството бе твърде мълчалива и припряна. Накрая Вундерлих взе лулата си, запали я и нетърпеливо започна да крачи нагоре-надолу из стаята.
— Какво ти става? — учудено попита лесничейката. — Днес си направо като живак.
— Не ги разбираш тези неща. Предстои ми да върша важна работа.
— Ах, ти, мили Боже! Да не би да си попаднал по дирите на някой бракониер? Внимавай, старче! Ако стрелят по теб и те ранят…
— Глупости! — изръмжа Вундерлих. — Избий си бракониерите от главата. Имам далеч по-важна задача. Излизам с господин братовчеда.
— Аха, тъй значи. Всъщност можех да се досетя. Господин братовчедът изведнъж стана най-важната личност сред нас.
— И наистина е така. Бербхен, ако знаеше само онова, което аз знам! — каза лесничеят с дълбока въздишка, защото страшно му тежеше тайната, от която не можеше да се отърве. — Казвам ти, това е истински мъж! Ще има да се чудиш и маеш!
— На какво?
— Хмм! На какво! Ама че въпрос! Не бива да му отговарям. Но, Бербхен, бъди спокойна! Скоро и ти ще узнаеш всичко.
В същия миг на вратата на стаята се почука. Арнд, който вече беше вечерял горе в стаичката си, дойде, за да вземе Вундерлих и да отидат да свършат своята толкова важна работа. Лесничеят мигновено навлече дебелата шуба и си сложи филцовата шапка. После посегна и към пушката си.
— Да я взема ли? — попита той Арнд. Детективът само кимна и с няколко кратки думи се обърна към лесничейката:
— Ако някой в наше отсъствие дойде и попита за мъжа ви, моля ви, не казвайте, че е излязъл с мен. Просто е отишъл в гората и ще се върне едва към полунощ. Тези сведения са достатъчни.
След това двамата мъже излязоха навън. Арнд определяше посоката. Насочи се към местността, където се намираше мината. Щом лесничеят забеляза това, не скри учудването си и попита:
— Към каменовъглената мина ли отиваме?
— Да. Там наблизо имаме уговорена среща. Пазачът Лаубе ще ме свърже с Горския призрак. Вундерлих тихо подсвирна.
— Лаубе ли? Старият лицемер! Дяволът ми е свидетел, винаги съм подозирал, че работата му не е съвсем чиста. Но че е бил и един от най-доверените хора на Горския призрак, не, и през ум не ми е минавало. Значи Лаубе ще ви свърже с него! А ще ми кажете ли какво друго предстои и преди всичко каква роля ще играя аз тази вечер?
— И бездруго току-що се канех да ви дам необходимите указания какво да правите — заяви Арнд. — И така, слушайте! Наближим ли терена на мината, ще се разделим. Възможно е да ме очакват, тъй че някъде може да има поставен пост, а нали не бива да разберат, че не съм дошъл сам! Ще се насоча право към къщата на Лаубе, Насреща, но малко встрани, има някакъв стар склад.
— Знам го — кимна Вундерлих. — Отлично съм запознат с цялата околност.
— Толкова по-добре. Та именно онзи склад е уговореното място за срещата ни с Горския призрак. Как мислите, ще успеете ли да се промъкнете зад задната стена на постройката, така че никой да не ви забележи?
— И още как! Това е дреболия за стар ловец като мен!
— Имам пълно доверие в сръчността ви, драги Вундерлих! Но ако все пак някой ви открие и ви спре, може би ще можете да обясните присъствието си с някакво служебно задължение.
— Разбира се, че мога, господин братовчеде. Необходимо ще е само да кажа, че наблизо съм намерил примки, заложени от някакъв негодник, който вероятно е решил да хване някой и друг изгладнял заек. Никой не може да ми каже каквото и да било. Целият тамошен терен е собственост на господин барона, а аз съм на служба при него. Следователно имам не само правото, но дори и задължението да обикалям наоколо.
— Чудесно! — похвали го Арнд. — А сега по-нататък! Докато аз преговарям вътре в склада с Горския призрак, вие стойте на пост до задната стена на дъсчената постройка! Така ще преследваме няколко много важни цели. Първо, вероятно ще станете свидетел на разговора ни. Предполагам, че през тънката стена ще чуете всяка полугласно изречена дума. Второ, внимателно ще се оглеждате, за да видите дали нейде около склада не се е притаил някой съмнителен тип, който после ще ме проследи, за да разбере къде ще отида. Ако има такъв негодник, би трябвало да ме отървете от него по някакъв безобиден начин, който да не събуди никакви подозрения. Бъдете много предпазлив! Никой не бива да надуши умисъл в постъпките ви. И трето, пригответе пушката си за стрелба! В подобно положение човек никога не знае какво ще стане. Ако видите или чуете, че някой се кани да ме нападне или изобщо да използва насилие, намесете се! Но дори и тогава не е нужно да се издавате, че сте мой съюзник. Възможно е да сте се озовали наблизо съвсем случайно. Но това е само в краен случай. Докато обстоятелствата ви позволяват, останете скрит! Ясно ли е?