— Старият Вундерлих съвсем не е вчерашен — подсмихна се лесничеят. — Вече знам какво трябва да правя. Остава открит само въпросът как и къде пак ще се срещнем след като свърши разговорът ви с Призрака.
— Хмм. Имате ли някакво предложение?
— Предполагам, че после ще поемете по пътя за Хоентал, нали?
— Отначало — да. Но по-късно мисля да свърна към шосето за града. Ще изглежда така, сякаш искам още през нощта да стигна до окръжния град.
— Съвършено вярно. Точно така си представях и аз цялата работа. А сега внимавайте! Тръгнете ли по шосето, съвсем скоро ще минете през малка горичка. Там ще ви чакам. Ще се промъкна до нея направо през полето. Значи във всички случаи ще стигна до там преди вас. Само отначало ще внимавам да видя дали на връщане не ви застрашава някаква опасност, а после изчезвам към горичката.
Така всичко вече беше уговорено. Детективът използва един гъсталак край пътя, за да си сложи перуката и брадата, които беше носил още при първата си среща с непознатия. Скоро двамата се приближиха до околностите на мината и се разделиха както се бяха разбрали. Вундерлих потъна в тъмнината на нощта отдясно на пътеката, а Арнд продължи да върви направо към минната шахта.
За свое учудване той никъде не можа да види жив човек, а с голяма сигурност бе предполагал, че тук някой ще го очаква. Най-сетне се отправи към жилището на Лаубе и почука на вратата. Съвсем скоро му отвориха. Лаубе се взря в тъмнината.
— Какво има? — попита той кратко и недоволно. Арнд посегна с десницата си към дясното око. Преди това беше застанал така, че върху него да пада слабата светлина, идваща откъм отворената врата. Нали Лаубе трябваше да забележи жеста му.
— Очакват ме — същевременно каза детективът.
— А-аа, вие ли сте! Но нали дадохте съгласието си за вчера?
— Да, обаче ми беше невъзможно да дойда. Надявам се и сега да мога да видя човека, с когото исках да преговарям.
— Ще опитам. Но ще се наложи малко да почакате. Най-добре ще е веднага да отидете в склада.
— Хубаво. Ще чакам там.
Лаубе изчезна в къщата, след като грижливо затвори вратата зад гърба си, а Арнд се отправи към склада. Докато вървеше, внимателно се оглеждаше за дебнещи наоколо шпиони, но не успя да открие нищо. В склада се настани най-удобно върху сламата и наостри слух. По едно време му се стори, че долови слаб шум край задната стена на дъсчената постройка. Вероятно това беше Вундерлих, който заемаше своя пост, но Арнд не желаеше да поема риска да му се обади, защото не знаеше дали някой не го наблюдава тайно.
Тъй измина около половин час. После вратата на склада се отвори. Някой влезе вътре. Арнд се размърда и се покашля, за да обърне вниманието на човека върху себе си.
— Кой е там? — попита нечий глас.
— Завчера бях тук — отвърна Арнд.
— Накарахте ме вчера да чакам напразно — дойде твърде неблагосклонният отговор.
— За съжаление. Нямаше как. Та нали затова предварително си дадох един по-дълъг срок от два дни. Иначе и през ум нямаше дами мине без всякаква причина да си навличам беля на главата и да изпадам в немилост пред могъщия и страшен Горски призрак.
Непознатият кратко се изсмя.
— Тъй, тъй! Е, не приемам думите ви за чиста истина, а по-скоро за подигравка. Нека не си губим времето в излишни приказки! Чух, че сте доста добре осведомен за всичко, но въпреки това трябва да съм предпазлив. Нямам ви доверие и ще ви кажа, че няма да напуснете жив това място, ако не успеете да ме убедите, че не сте шпионин или някой преоблечен детектив, който си е поставил за цел да залови и мен, и хората ми.
„Мътните го взели — помисли си Арнд. — Това звучи доста по-различно от разговора ни завчера. Самият Горски призрак не е като своя доверен човек — хич не си поплюва.“ Но той не се остави да бъде сплашен с тази закана. Нали за всеки случай в джоба си имаше зареден револвер, а освен това Вундерлих стоеше зад склада с пушка в ръка.
— При тези обстоятелства — каза той привидно ядосан, — съжалявам, че изобщо се свързах с вас. Мислех си, че ще ме посрещнете по-добре и по-любезно.
— Не мога иначе — сърдито отвърна Горския призрак, чийто глас явно излизаше изпод някаква маска. — Налага се да съм по-предпазлив от всякога. Успях да узная, че наоколо се скита някакъв непознат подлец, който е попаднал на следите ми.