— Прав сте. И така утре в два часа след полунощ при отсамния изход на Хайнгрунд — обобщи Арнд още веднъж уговореното. — Вие самият ще бъдете ли там?
— Естествено — при толкова важна сделка!
— И аз ще дойда. Е, през самата граница няма да минавам. Затова ми се иска да разбера какви гаранции ще ми дадете. Едва ли очаквате, че ще ви поверя стоката, без да бъда поне донякъде осигурен.
— Хмм — обади се Горския призрак. — Разбирам ви. Не искате да поемате никакъв риск. Но аз за пръв път съм изправен пред такъв случай. Обикновено работя с търговските си партньори в пълно взаимно доверие. Вижте! Не мога да ви откупя стоката, защото така ще понеса цялата загуба, ако бъдем заловени. А мине ли всичко добре, тогава ще трябва да деля с вас печалбата. Ето това не ми харесва.
— Имах предвид само някаква малка гаранция — отвърна Арнд. — Да речем, две хиляди марки. Ще ми издадете съответния документ. После при поделянето на печалбата ще приспаднем тази сума.
— А как смятате да делим?
— За вас две трети, за мен една трета.
— Приятно ми е да го чуя. Ще ви издам такъв документ. Ще го донеса при Хайнгрунд. А на следващата вечер, да речем, в десет часа, ще ви чакам пак тук, за да си поделим печалбата.
— Добре. Тогава ще уведомя моя доверен човек в Брайтенау, че през следващата нощ моите стоки ще бъдат вече отвъд границата. Той е запознат с всичко и както сам ми каза, лесно ще се свърже с вашите хора. Имате ли други въпроси?
— Не.
— Значи се споразумяхме. Дайте си ръката!
Двамата мъже си разтърсиха ръцете.
Горския призрак се отдалечи с бавни крачки. Арнд го проследи с поглед през открехнатата врата и видя, че зловещият бандит поговори още малко с Лаубе, който бе стоял отвън на пост. За щастие пазачът не беше обикалял около дъсчения склад, иначе може би щеше да се натъкне на Вундерлих. След като двамата изчезнаха зад най-близкия ъгъл, Арнд също излезе от склада.
Престори се, че не може веднага добре да се ориентира в тъмнината, тръгна наляво, после пак се върна малко надясно. С това преследваше единствената цел да хвърли някой поглед зад дъсчената постройка, за да се убеди, че Вундерлих все още стои на своя пост. Най-сетне детективът се насочи към пътя и когато излезе на него, пое в посока към града. По този начин изобщо нямаше да се мярка в Хоентал. Крачейки най-спокойно, той се приближи към горичката, за която беше споменал лесничеят.
Не беше посмял явно да се обръща и да се оглежда дали някой тайно го следи, защото непременно трябваше да остави впечатлението, че не подозира абсолютно нищо лошо. Освен това подобна предпазливост бе излишна, понеже можеше да разчита на дадената от Вундерлих дума да бди над сигурността на „господин братовчеда“.
По-нататък всичко се разви според уговорката им. В горичката Арнд най-напред свали перуката и фалшивата брада, които си беше сложил за разговора с Горския призрак, за да не може кралят на контрабандистите да го разпознае, ако някой път случайно го срещне в Хоентал. Тъкмо свърши тази работа и някой го извика полугласно. Лесничеят се присъедини към него и му съобщи, че човекът с високите ботуши, с шубата и филцовата шапка, който бе излязъл от склада, се е отдалечил заедно с Лаубе, без да се интересува повече от своя непознат търговски партньор. Думите „търговски партньор“ бяха изречени с неописуем тон и особена усмивка. Това доказа на детектива, че с острия си слух Вундерлих бе успял да проследи подробно целия му разговор иззад дъсчената стена на склада.
Докато вървяха по един коларски път през полето, който, описвайки голям завой, водеше надолу към Хоентал, лесничеят изприказва всичко, което силно занимаваше мислите му, за да му олекне.
— Господин братовчеде, уважението ми към вас нараства, кажи-речи, с всеки изминал час. Номерът, който току-що изиграхте на Горския призрак, няма равен на себе си. Трябва да си призная, че отначало имах какви ли не опасения. Една среща с този тип съвсем не е безопасна работа. А пък после адски се изпотих и притесних, когато негодникът взе тъй да ръмжи и да ви заплашва, че нямало да излезете жив от склада, ако не сте успеели да разсеете съмненията му. Но малко по-късно всичко се разви съвсем иначе, тогава вие тъй чудесно го вкарахте в капана. Вече подозирам какво ще стане. Искате ли да отгатна?
— Отгатнете, драги Вундерлих! Убеден съм, че ще улучите истината.
— Е, след всичко, което чух, няма да е кой знае колко трудно. През идната нощ контрабандистите ще се съберат при изхода на Хайнгрунд в очакване да направят някоя страхотна сделка. Но ще се видят измамени, понеже там ще се натъкнат на силен отряд от граничари и полицаи под ваше ръководство. Познах ли?