— Лъжете се — възрази детективът. — Вярно е, че съм таен полицай, но при вас идвам като човек. Не желая да ви докарвам нови нещастия. Напротив, иска ми се да ви помогна да се отървете от Горския призрак. Нали вече ви го обясних!
— Кой ви каза, че съм от хората на Призрака? Арнд махна пренебрежително с ръка.
— Откажете се от това безсмислено отричане, господин Вилхелми! Мисля ви доброто, а вие ненужно ми усложнявате работата. Не можете да ме заблудите. С дългогодишния си опит хората като мен придобиват, така да се каже, едно шесто чувство. Просто си личи, че не сте престъпник. Заради болното си семейство работите дори и през нощта. Изпаднал сте в беда и ми се струва, че по тази причина срещу заплащане, а може би и защото сте поставен под натиск, извършвате услуги на един човек, когото при нормални обстоятелства бихте отбягвали. Прав ли съм?
Вилхелми ококори очи.
— Бог ми е свидетел — тихо каза той, — че пред тукашната полиция никога не съм изпитвал кой знае какво уважение. Но ако в нея служат такива мъже…
— … тогава ще е истинско безумие да продължавате да отричате — усмихна се Арнд. — Виждате ли, ето така ми харесвате повече. Нека си поговорим открито! Горския призрак ви посещава. Той иска да ви превърне в свой роб, нали?
— Така е, точно така е!
— Тъй си и мислех. А сега погледнете на мен като на ваш приятел, господин Вилхелми, и отговорете честно на въпросите ми. Предполагам, че после ще мога да ви спестя някои грижи и тревоги.
— Питайте! Ще ви отговарям най-откровено. Вундерлих си отдъхна в своето ъгълче на печката. Този поврат в развоя на нещата му хареса. Той отново изпита възхищение от „господин братовчеда“. А в същото време Арнд започна разпита спокойно и внимателно.
— Как попаднахте на служба при Горския призрак?
— Всъщност не съм на служба при него — обясни Вилхелми. — Вече неколкократно отказвах да разнасям негови писма. Днес най-после непознатият успя със заплахи да ме принуди да приема да занеса едно писмо, като за услугата ми даде един талер.
— До кого е писмото?
— До ковача Гьорнер от Лихтенберг.
— Знаете ли какво съдържа писмото?
— Не. Нямам представа.
— Тогава ще го погледнем и ще разберем. Моля ви, покажете ми го!
След известно колебание Вилхелми извади писмото. Арнд го отвори. Беше написано на половин лист хартия, върху който бяха нахвърляни няколко реда с цифри.
— Шифровано писмо! — каза десенаторът, който надничаше над рамото на детектива.
— Да, но шифърът не е измислен особено умно. Вече имам ключа за разгадаването му. Я да видим какво ще ни кажат тези числа!
Арнд извади молив и хартия от портфейла си, написа азбуката и под всяка буква от А до Я постави цифрите от 30 до 1 по такъв начин, както вече бяха постъпили при разгадаването на известието, намерено в скривалището на дъба. После започна да подрежда буквите една подир друга.
Силното вълнение караше Вилхелми да пристъпва от крак на крак. Вундерлих също се беше изправил и с голямо напрежение следеше всяка чертичка, направена от молива на Арнд.
— Ето го решението! — каза най-сетне Арнд. — Това е заповед.
Той подаде бележката на Вилхелми. Под числата и азбуката се виждаше дълга редица от букви, която, разделена на думи, имаше следния смисъл: „През идната нощ голям удар при Хайнгрунд. Погрижете се да привлечете вниманието на граничарите към вас!“
Вилхелми подаде листа на лесничея и замислено втренчи поглед пред себе си. Но Вундерлих не можеше да не даде израз на напиращите в него чувства:
— Мътните го взели! — възкликна той. — Какво откритие! Горския призрак наистина е страшно изпечен мошеник! Този тип е по-хитър и от лисица!
— Ами, ами! — усмихна се детективът. — Не се изхвърляйте толкова! Ако ви чуе някоя лисица, много ще ви се разсърди. В крайна сметка Горския призрак е глупак!
Междувременно десенаторът пак се беше приближил до кухненската маса. Продължаваше да размисля над нещо важно и беше съвсем отнесен. Пръстите на лявата му ръка неволно започнаха да си играят с банкнотата от петдесет марки. А когато след последното твърдение на Арнд, изречено с рязък тон, лесничеят измърмори нещо и направи гримаса, в знак че все още не е склонен да приема Призрака за глупак, Вилхелми внезапно вдигна глава, направи две крачки към детектива и сложи длан върху ръката му с думите:
— Сега вярвате ли ми?
— Вярвам ви. Съвсем ясно виждам и разбирам както положението, така и поведението ви и ще гледам така да направя, че да не си навлечете неприятности загдето за пръв и последен път сте отстъпили пред настоятелното искане на Горския призрак.