— Вие наистина сте много човечен — кимна Вилхелми така, сякаш говореше повече на себе си, отколкото на детектива. Очевидно се канеше да изрази с думи резултата от мълчаливия си размисъл. — Ето защо трябва да изповядам и нещо друго. Струва ми се, че и към моя брат ще постъпите също тъй човечно, както и към мен.
— Към вашия брат ли? — попита Арнд. — Имате предвид собственика на Червената воденица? Какво е станало с него?
— Посетих го след като при Зайделман не успях да постигна абсолютно нищо. Казах си, че макар да не е в състояние да ми помогне, със сигурност мога да очаквам от него поне някоя утешителна дума. За моя изненада заварих положението във воденицата коренно променено. На брат ми му беше потръгнало и с готовност ми услужи с четирийсет марки.
След това десенаторът най-подробно разказа всичко, което беше чул при брат си във воденицата. Спомена за сърнешкото печено, за посещението на Горския призрак, за избата, която по настояване на краля на контрабандистите щеше да бъде засипана, както и за изненадващата поръчка от страна на Зайделман.
Междувременно Вундерлих отново се настани на малката пейка на печката и показвайки най-живо съчувствие, започна да придружава разказа на десенатора с възклицания на удивление, а понякога и с кратки ругатни. Арнд беше смръщил вежди. Докато слушаше, той напрегнато размисляше. Когато Вилхелми свърши, детективът изпитателно го изгледа и рече:
— Преди малко ви казах, че ясно виждам и разбирам както положението, така и поведението ви, господин Вилхелми, но това вече съвсем не е така. Сега се налага да ви задам следния въпрос: защо сте устоявали толкова дълго на настоятелното искане и на заплахите на Горския призрак, и то докато сте били в такава беда и всеки талер ви е бил толкова необходим, а после изведнъж сте отстъпили, когато помощта на вашия брат ви е избавила от най-страшната мизерия? Ето кое не разбирам. Трябва най-откровено да ви заявя, че това не говори във ваша полза.
— Просто последвах съвета на брат си — призна десенаторът и сведе очи пред пронизващия поглед на детектива. — Моят брат ми доказа черно на бяло, че човек, отказал веднъж предложеното му от Горския призрак сътрудничество, не може повече да живее в Хоентал. И обратно — както показва и неговият случай, ако проявиш готовност да изпълняваш поръченията на Призрака, това ти носи изгода след изгода.
— Ами законът? Властите?
— Ако това положение на нещата не им харесвало, каза брат ми, нека се погрижат да сложат край на безчинствата на Горския призрак. Но бедните зависими жители на Хоентал не били в състояние да се противопоставят нито на дейността, нито на неумолимата воля на неизвестния престъпник.
— Е — обади се Арнд, — тази гледна точка е твърде несъстоятелна. Всеки гражданин е длъжен и без да му се напомня или нарежда да спазва закона и да укрепва неговия авторитет. И все пак направените от брат ви изводи доказват, че първата предпоставка за създаване на нормален живот за народа и на здрави порядки в държавата е наличието на силна държавна власт, която с необходимата непреклонна настойчивост успява да налага изпълнението на своите разпоредби.
— Това означава ли — смутено попита Вилхелми, — че осъждате разсъжденията и начина на действие на моя брат? Че може би вече не сте готов да закриляте и мен?
— Доколко ще мога да се застъпя за вас, а и за брат ви, ще зависи единствено от поведението на двама ви в бъдеще. Нуждая се и от вашата помощ, и от помощта на брат ви, за да заловя Горския призрак.
— Бъдете сигурен, че ще я получите. Спокойно мога да ви гарантирам същото и за брат си.
— Ще се радвам, дори и само заради вас. Имате възможност незабавно да ми дадете доказателство за добрата си воля. Иска ми се да получа някои сведения относно избата. Знаете ли по какъв начин се заключва вратата й?
— С обикновен ключ и желязна брава.
— Влизали ли сте в тази изба?
— Често.
— Това ми стига. Брат ви е предал ключа на Горския призрак, нали?
— Да. Междувременно сигурно го е направил.
— Жалко. Много ми се искаше да поогледам избата.
— Това все още може да стане. Брат ми има и друг ключ, но нарочно не го е споменал пред Призрака. Искал да си запази възможността от време на време да проверява какво се върши в избата. Каза, че спрямо престъпниците тази малка хитрост е оправдана.
— И наистина е така — кимна Арнд. — Радвам се, че сте толкова откровен с мен и искам да ви направя едно предложение. Заведете ме при вашия брат!