— С удоволствие. Но кога?
— Веднага. Нямаме време за губене. Контрабандистите са планирали своя удар за утре. Горския призрак е наел избата с някаква цел, която е тясно свързана с контрабандата на стоки. Трябва да разбера дали на това помещение му е отредена някаква роля за утре и тъй като през деня едва ли ще намеря необходимото време, налага ми се още през нощта да отида да видя как стоят нещата.
— Нямам нищо против. След продължителната работа пред чертожната дъска нощната разходка ще ми се отрази добре.
— Тогава да тръгваме! — каза Арнд на лесничея, който незабавно стана от мястото си. — А вие — продължи детективът, обръщайки се към десенатора, — вземете най-после банкнотата! Ако щете гледайте на тези пари като на предварително изплатено възнаграждение за услугите ви при залавянето на Горския призрак!
— Щом поставяте въпроса така — с облекчение въздъхна Вилхелми, — тогава наистина ще я взема. Няма да ви благодаря многословно. Надявам се с дела да мога да ви докажа добрата си воля.
Той измъкна доста стар протрит портфейл и грижливо скъта в него скъпоценната банкнота.
— Тъй — каза после той, — вече съм на ваше разположение. Или не, само още един миг! Първо ще трябва да събудя тъщата, за да бди над болните, докато ме няма.
Арнд се съгласи.
— Добре, събудете я! Но не споменавайте нито дума за разговора ни!
— И за парите ли да мълча?
— И за тях. Разбирам, че много искате да зарадвате своите близки с тази хубава вест, но ви предупреждавам! Трябва да сме безкрайно предпазливи. Разчуе ли се нещичко за намеренията ни, като нищо можем да останем с празни ръце. А сега побързайте! Вече стана много късно. На всичко отгоре няма да тръгнем направо за воденицата, а първо ще направим едно посещение на работника от мината Шулце. Надявам се, че все още не си е легнал да спи.
— На Шулце ли? На вагонеткаджията, както го наричат в цялото село? — учудено попита Вилхелми.
— Да, на него. После ще ви обясня всичко. А сега побързайте!
Броени минути по-късно тримата напуснаха къщата. Пътем детективът започна да обяснява:
— Преди да дойде при вас, Горския призрак посети Шулце — каза той на десенатора, който с голямо напрежение следеше всяка негова дума.
Вундерлих също слушаше внимателно.
— Предполагам — продължи детективът, — че Шулце е получил някакво поръчение, което е подобно на вашето. Искам да се уверя дали наистина е така.
— Мислите, че Шулце също трябва да отнесе някъде писмо на Горския призрак? — осведоми се Вилхелми. — До кого ли е то?
— Не знам, но мога да се обзаложа, че горе-долу се досещам.
— Охо! — намеси се лесничеят. — Моите уважения към вашата хитрост и находчивост, господин братовчеде, но такъв костелив орех едва ли се чупи толкова лесно!
— Е, нека опитаме! — усмихна се детективът. — В случая трябва само добре да се размисли. Горския призрак планира удар при Хайнгрунд. За да си осигури свобода на действията, предводителят на контрабандистите изпраща господин Вилхелми да отиде в Лихтенберг. Ковачът Гьорнер ще подлъже граничарите да тръгнат в противоположната посока. Лихтенберг е разположен на запад оттук. Тогава не е ли близо до ума предположението, че един друг пратеник, тоест въпросният Шулце, ще отиде при някой човек някъде на изток, който от своя страна ще отвлече вниманието на граничарите именно в източна посока? По този начин Горския призрак ще раздели граничните служители, а по средата, точно там, където контрабандистите смятат да преминат, ще бъде съвсем „чисто“.
Междувременно тримата се озоваха пред порутената къщица на Шулце. Един от прозорците все още бе осветен. Вундерлих, когото и тук познаваха, натисна дръжката на входната врата. Тя се отвори, защото още не беше заключена. Разнесе се звън на звънче. Мъжете влязоха в тъмния коридор.
Откъм стаята от лявата им страна някой силно извика:
— Кой е там?
— Аз съм, съседе… лесничеят Вундерлих!
— Посред нощ? Какво има?
Вратата на въпросната стая се отвори. Шулце слисано огледа тримата посетители. Вундерлих му обясни:
— Водя един човек, който иска да говори с вас.
— Е, влизайте тогава!
Тримата се възползваха от поканата му.
— Седнете! — промърмори Шулце не особено любезно. — И направо започвайте! Любопитен съм да разбера какво толкоз има да разговаряте по туй време с вагонеткаджията.
— Сами ли сме тук? — попита Арнд.
— Да, съвсем сами сме. Жена ми е вече в леглото. Веднага заспа от изтощение. Аз останах на крак, защото имам да свърша още нещо.
— Тогава значи стана добре, че дойдохме, за да ви попречим да извършите нещо, което би могло да ви докара големи неприятности — подхвърли Арнд безучастно, сякаш между другото.