— Тъй ли? И какво е то? — сопна се Шулце. — Забранявам ви дами..
— Успокойте се, Шулце! — кротко се намеси Вундерлих. — Този господин ви мисли само доброто. Идва при вас с най-почтени намерения.
— Хайде бе! — изръмжа Шулце. — В това загубено и гадно село всеки гледа само собствената си изгода.
— Има и изключения — спокойно каза Арнд. — Не бива да мислите за хората все най-лошото!
— Ах, я ме оставете на мира с тези тъй наречени хора! Дрипава сган! Това са зверове, хищни животни!
— Е, е, господин Шулце!
Но Шулце нямаше намерение да се успокоява. Той енергично размаха ръка във въздуха и извика:
— Лешояди и отровни змии! Ще ви го докажа! Вижте, аз печеля шест марки, а жена ми малко повече от две. Това прави по осем марки на седмица. И сам можете да си направите сметката — твърде малко, за да живееш, и твърде много, за да умреш! А надлъж и нашир няма и един човек, който да ти помогне. На хора като нас гледат надменно, а на мен презрително ми викат „вагонеткаджията“.
— Не бива да говорите така — смъмри го Арнд. — Не забравяйте, че от всяка беда има изход и за всяка болка има цяр.
— И моята жена все това ми опява… а ми готви супа от картофени обелки. Ха-ха-ха-ха!
— Скоро ще имате далеч по-питателна храна. Аз ще ви бъда лекар и ще ви предпиша болничната диета. Какво ще кажете, господин Вилхелми, дали и на него да дам от същото лекарство, от което дадох и на вас?
Десенаторът усмихнато кимна.
— Бих се радвал за него. Никой лекар не е предписвал по-хубаво лекарство от това.
— Е, нека видим тогава дали и на него ще помогне! С тези думи детективът извади от кесията си няколко монети и ги предложи на Шулце върху изпънатата си длан. С широко отворени очи вагонеткаджията зяпна парите.
— Какво означава това? — подозрително попита той.
— Това ще е възнаграждението ви, ако се откажете от Горския призрак и ми помогнете да заловя този престъпник.
— Него никой няма да го залови — изръмжа Шулце. — Освен това изобщо не разбирам какво ме засягат вашите намерения. Струва ми се, че се опитвате да ми подложите динена кора. Аз нямам нищо общо с Горския призрак. Ако искате да го спипате, ще трябва да се обърнете към някой друг. Не мога да ви бъда полезен.
Развеселен, Арнд се изсмя в лицето на Шулце.
— Сега ме послъгахте, драги.
— Ами!
— И то как! Послъгахте! Само преди около час Горския призрак беше при вас. Къде оставихте писмото, което ви даде, за да го занесете на неговия човек?
Шулце се стъписа.
— Господине, кой сте вие? Защо сте дошли при мен? Да не би да сте от полицията?
За да спести на Арнд някоя по-продължителна разправия, лесничеят се намеси:
— Спокойно, съседе! — усмири той възбудения Шулце. — Този господин действително е таен полицай. Той знае всичко. Вилхелми също си призна пред него, че е бил принуден да изпълни едно поръчение на Горския призрак. Полицията ще залови престъпника и ще ни отърве от него.
— Тоест — добави Арнд, — сам едва ли ще се справя. Налага се да ви помоля за съдействие. Ще ми помогнете ли? Шулце колебливо погледна детектива. После каза:
— Но ако Горския призрак узнае?
— Ами! — засмя се Арнд. — Надценявате този човек. Онова, което хората разправят за него, е или измислица, или пък е силно преувеличено. Разбирам, че е успял да ви сплаши, но сега положението е съвсем друго. Вече сте под моята закрила. Няма ли да ми покажете писмото, което ви е дал, за да го занесете някому?
По лицето на Шулце се изписа колебание. Той безмълвно поклати глава. Очевидно не желаеше да се обвързва с думи. Най сетне със заекване се обади:
— Но…
— Дайте го смело! — подкани го Арнд. — Не бъдете страхливец! Обещавам ви, че няма да имате ни най-малката неприятност!
Най-накрая Шулце донесе писмото, ала все пак се изплаши, когато Арнд отвори плика. То имаше същото съдържание, както и другото писмо. Детективът го установи още от пръв поглед.
— А сега ще ми кажете за кого са предназначени тези редове! — настоя той.
— За сарача Крюгер от Вайскирх — призна Шулце след известно колебание.
Арнд кимна, пъхна листа в нов плик, залепи го и го върна на Шулце.
— Ще предадете писмото на сарача Крюгер все едно че нищо не се е случило. Предполагам, че не е първото, което разнасяте. А вашето писмо, Вилхелми, ще възстановя в първоначалния му вид малко по-късно. Имаме време. Нали пак ще се върнем в жилището ви. После ще го занесете на ковача Гьорнер, но гледайте с нищо да не издавате, че нещата са се променили!
— Ами аз? Какво ще правя, ако Горския призрак дойде да ми потърси сметка? — попита Шулце.