— Изобщо няма да свари отново да ви посети. Утре всичко ще свърши. В краен случай просто ще се преструвате, че нищо не знаете.
С тези думи Арнд пъхна монетите в ръката на вагонеткаджията, набързо се сбогува и заедно с Вилхелми и Вундерлих пое към воденицата.
След като силно почукаха на вратата на жилището на воденичаря, госпожа Паулине им отвори. Тя освети тримата с фенера и здравата се изплаши.
— Ти ли си, Вилхелми! За Бога… да не се е случило нещо лошо у вас?
— Не се тревожи! Всичко е наред. Мога ли да поговоря с брат си?
— Да. Вече отиде във воденицата. Нали сега трябва да започваме още в ранни зори!
— Само така! Извикай го! Имаме да обсъдим нещо важно с него.
— Тогава влезте в стаята! Ще го доведа. Скоро воденичарят се появи, поздрави и учудено огледа присъстващите. Погледът му се спря върху неговия брат.
— Слава Богу! — каза той с облекчение. — Бях се разтревожил за теб, но изглеждаш толкова щастлив, сякаш ти се е случило нещо много хубаво.
— Прав си. Я погледни!
Вилхелми подхвърли своята банкнота от петдесет марки върху масата със самочувствието на някой милионер.
— Вчера ти ми зае четирийсет марки. Ето ти петдесет. Върни ми десет!
— Петдесет марки! — удиви се мелничарят. — Човече, откъде намери толкоз много пари?
— Тук пред теб е моят ковчежник! Ето този господин ми подари банкнотата.
Вилхелми накратко обясни на брат си как стоят нещата, след което задълго се възцари радостно вълнение. Мелничарката направо засия, щом чу, че скоро с Горския призрак ще бъде свършено. Та нали по този начин и мъжът й щеше да се отърве от онова странно и тайнствено споразумение с предводителя на контрабандистите.
Арнд поиска да му покажат избата. Отвориха вратата й с другия ключ. Избата се оказа продълговато четириъгълно помещение, което бе направо изсечено в скалите зад мелницата. Арнд беше разочарован. Въпреки това внимателно го огледа педя по педя, но за съжаление без никакъв резултат.
— Какво търсите? — попита мелничарят.
— Имах едно предположение, но то не се потвърди. Затова няма смисъл да говорим за него. Хайде да вървим!
— И какво ще ме посъветвате?
— Оставете нещата така, както са. След два-три дни всичко ще се изясни.
Това беше единственото обяснение, което Арнд даде. Докато заедно с десенатора си тръгваше от воденицата, той дори и не подозираше какво значение тепърва щеше да има тази изба за него.
Седемнадесета глава
„Горе ръцете!“
Едва късно след полунощ Арнд и Вундерлих се завърнаха в лесничейството, където госпожа Бербхен ги очакваше нетърпеливо и разтревожено. През тази нощ детективът спа съвсем малко, защото още в ранни зори пак беше на крак.
Вундерлих, за когото бе въпрос на чест да не се излежава в леглото по-дълго от „господин братовчеда“, се накани отново да отиде до селото, за да осигури шейна, обаче Арнд не пожела и да чуе такова нещо.
— Откажете се от шейната! Така бих могъл да се набия в нечии очи, а никак не ми се иска в последния момент да проваля всичко с някоя дребна непредпазливост. Ще вървя пеша. И така ще мога още по пладне пак да съм тук. После отново ще отскочим до воденицата, а през идната нощ танцът сигурно ще започне.
— Пак ли ще ходим до мелницата? — учуди се лесничеят.
— Да. През нощта ми хрумна един план и искам да го обсъдя с комисаря в града. Мисля, че той ще одобри предложенията ми. Червената воденица ще се превърне в капан за Горския призрак и неговите контрабандисти.
— Хмм — обади се Вундерлих. — Дано и мелничарят се съгласи. Така той си слага главата в торбата.
— Вярно е, но това ще му донесе прилично възнаграждение от властите. Сам ще се погрижа за него.
— Ами аз?
— И вие ли искате възнаграждение? — засмя се Арнд. — Глупости! — изръмжа лесничеят. — Ще ми се само да участвам. Нищо друго. Досега не казахте нито дума за мен.
— И на това ще му дойде редът, драги. Вече имам едно поръчение за вас. Необходим ми е солиден товар от пакети, денкове, здраво натъпкани чували и други такива неща, които да имат вид на грижливо опакована контрабандна стока. А всъщност нека съдържат само парцали, стара хартия и по няколко камъка за по-голяма тежест. Разбирате ли ме?
— Аха! — кимна Вундерлих. — Знам. Нали уж искате да доставите стоки отвъд границата, които да бъдат пренесени от хората на Горския призрак.
— Така е. Тези пакети ще бъдат взети от вас от онези десетима мъже, за които споменах горе в склада при мината.
— И тези десетима мъже ще са преоблечени полицаи. Отгатнах ли?
— Отлично! — похвали го Арнд. — Те най спокойно ще могат да носят оръжията си. Нали уж се занимават с опасен занаят — привидно играят ролята на доставчици на контрабандна стока. Всичко това ще уредя с комисаря. Сега-засега от вас искам само пакетите. Ще стане ли?